Кроп-факторът е показател, свързан с размерите на матрицата на фотоапарата, която замества филмовата лента при аналоговите апарати. Матрица, с големината на 35-милиметров филм 36 х 24 мм. наричаме пълноформатна, или Full Frame. Фотоапаратите, които притежават такава матрица се наричат фулфрейм фотоапарати. В по-голямата част от камерите, които се предлагат на пазара, матрицата е с доста по-малки размери. Визулано това се възприема така, сякаш снимката е направена с обектив с по-голямо фокусно разстояние. При по-малките матрици част от кадъра се „отсича” (на англ. Crop). От тук идва и името "кроп-фактор". Физически не се променя фокусното разстояние на обектива, а се променя ъгълът на виждане.

Кроп-факторът представлява съотношение на диагонала на 35-мм кадър и диагонала на матрицата. Различните модели фотоапарати имат различен кроп-фактор, обикновено между 1,3 и 1,6. Като умножим фокусното разстояние на обектива по кроп-фактора на фотоапарата ще получим т. нар. приравнено фокусно разстояние. За обектив с фокусно разстояние 100мм и кроп-фактор 1,5 ще получим 150мм приравнено фокусно разстояние. Но тази математическа зависимост на практика не изглежда точно така. Всъщност снимка, получена с фотоапарат с кроп фактор 1,5 и обектив 100 мм не е еднаква със снимката, получена с фотоапарат с пълноформатна матрица Full Frame и 150 мм обектив. Също и дълбочината на рязкост ще отговаря на истинското фокусно разстояние, а не на приравненото.

Съществуват и фотоапарати с матрица, по-голяма от пълноформатната. Те са много скъпи и са по джоба само на професионални фотографи, които могат да си позволят това удоволствие! Един такъв фотоапарат е Leica S2-P, който има матрица с около 56% по-голяма от тази на Canon 5D Mark II. Цената на това 37 мегапикселово удоволствие е около 27 000 USD!!! 

В следващия видеоклип е обяснена разликата между фотоапаратите с Full Frame и тези с Krop Sensor.