Най-подходящото време да посетите Странджа е пролетта. Тогава можете да видите и усетите истинската й красота. Природен парк Странджа е най-голямата защитена местност в България. На това място са запазени уникалните единствени в Европа широколистни гори, характерни за Терциера (отпреди 1 милион години). Горите покриват над 80% от територията на парка. Срещат се дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб, като някои от тях са на възраст от над 500 години. Това е една девствена планина с кристално чисти реки, най-голямото разнообразие на земноводни влечуги в Европа, интересни видове птици –сойка, авлига, южен славей, коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици и неповторима флора. В резервата Витаново е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен, а в чистите води на река Мечи дол има балканска пъстърва.
Единствено на това място може да се насладите през месец май на цъфналата зеленика, която расте по поречието на Марина река и е символ на природен парк Странджа. Гледката на големите розови съцветия и жужащите около тях пчелички е неповторима.
Районът на Странджа е един от най-рядко населените в България. В малкото останали селца постоянно живеещите жители се броят на пръсти. Тук сякаш времето е спряло своя ход. Първата ни спирка беше град Малко Търново, който се намира само на 7 км от границата ни с Турция и на 56км южно от гр. Царево. Единственият град в Странджа планина. Населението му е около 3000 жители.
Разходихме се из уличките на градчето, разгледахме забележителностите – църквата "Успение Богородично", източно католическия храм "Света Троиц" и историческия музей.
Потеглихме към село Бръшлян, където трябва да преспим. Селото е архитектурен резерват с около 60 местни жители. Намира се на 14 км северозападно от Малко Търново. Старото му име е Сърмашик, което означава брашлян на турски език. То е сгушено в малка котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В селцето се намират няколко 200 годишни къщи, обявени за паметници на културата, стара църква с реставрирано килийно училище, селскостопански музей на открито и етнографска сбирка. В местността Гогово, която се намира недалеч от селото растат дивите странджански орхидеи. За тях научих малко преди да тръгнем на туристическия поход в Странджа от моя колега Спас Узунов, който е работил 5 години в природен парк Странджа. Беше ми интересно на живо да видя тези красиви орхидеи.
Настанихме се по местните къщи, които са къщи за гости и там ни очакваха гостоприемните стопани. Оставихме багажа, срещнахме се с туристическия водач и потеглихме към мястото с орхидеите. Не след дълго започнасме да ги откриваме по полянките в горите. Малки нежни и красиви цветя, които са обагрени с различни краски – бяло, жълто розово, виолетово...

Следващия преход е до местността Пропада, където се намира тракийски могилен некропол от римската епоха. Той се състои от над 40 могили. Открити са два вида могилни съоръжения – „циста” или обикновен гроб, вкопан в земята, облицован с каменни плочи и засипан с пръст. Вторите са четири различни по архитектура и време на строеж гробници. Едната е тракийска куполна гробница от V-III век преди Христа, други две са римски от II-IV век и четвъртата е римска сводеста гробница, градена от камък и тухли.

Вечерта опитахме странджанските местни гозби, поиграхме хорце и се повеселихме в частната механа на една от къщите за гости. На сутринта ни чакаше преход до село Стоилово. Станахме рано и потеглихме през странджанските гори по горските пътеки към Стоилово. След преход от около два часа видяхме къщите на селцето, накацали върху билото над долините на реките Велека и Мечи дол. Счита се, че Стоилово е едно от най-старите селища в Странджа. В околностите на селото има тракийски могилни некрополи и остатъци от металургична дейност. В селото е имало много майстори кошничари, защото в този район около трите реки е растяла леска, но сега е останал само един дядо, който прави кошници.
Следващия преход е до водопада Докузак, който се намира в защитена местност Докузак, обхващаща красив карстов район от 5 хектара.

В този район има естествено находище на кримски чай. Правят се опити за изкуственото му размножаване с цел да се възстанови разпространението му в този район.
Направихме снимки на водопада, обядвахме край него и потеглихме обратно към с. Бръшлян.
На следващия ден пътувайки към Малко Търново се отбихме към поречието на Марина река, за да видим цъфналата вече зеленика. Все още не беше разцъфтяля мясово, но успяхме да видим и снимаме няколко красими розови съцветия, които бяха на по-слънчевите места. В края на месец май и началото на юни разцъфналата зеленика по поречието на реката е нещо впечатляващо. Заслужава си да се види!!!