Родопите – великата българска планина, която пази толкова красота в себе си! Езерата, горите, природата, селцата и махалите – всичко тук е автентично и уникално. Сякаш времето е спряло своя ход. Какво по-хубаво от това в непоносимите летни жеги да се пренесеш за няколко дни в сърцето на Родопа планина. Ако това приключение е с група от над 30 фотографи, то тогава купона е пълен! Събра ни организираният фотопленер „Родопски пътеки” от фотоклуб Осмо изкуство   Местата за пленера свършиха само 2-3 дена след неговото обявяване. Не липсваха кандидати за фотографски приключения на височина над 1400 м в красивата планина. Маршрута беше с. Мугла, хижа Ледницата, връх Чаева чука, с. Върбово, с. Чамла,  хижа Чаирски езера. Този маршрут е по трудно достъпни места, които с лек автомобил няма как да се видят. Затова основното средство за предвижване по време на пленера бяха десетина джипа, с които направихме над 100 км преход. Изживяването по време на офроуд приключението беше доста екстремно и запомнящо се. Искахме за четири дена да видим колкото може повече места и всеки се стремеше да запечата с фотоапарата красотата, която беше навсякъде около нас.
Мугла се намира на 26 км северозападно от град Смолян и е разположено по поречието на Тенесдере (Мугленска река) на около 1400м надмолска височина в подножието на рида Мурсалица в Западните Родопи. В близост до селото се намира обявеният през 1986г. природен резерват „Казаните”, който има 161 ха вековни гори от бук, ела, черен бор и смърч. В местността Казан дере има каскада от водопади, които са впечатляваща гледка през пролетта, когато са пълноводни. През 1981 година населението на село Мугла е било 1002 жители, а сега има около 200 жители през лятото и около 100 през зимата. Често селото остава затрупано от големите снегове за доста дълго време през зимата. Местните жители ни разказаха, че селото е горено и изграждано отново три пъти. Името на селото идва от мъгла или от могила. В деня, в който пристигнахме - 2 август хората на селото праднуваха своя местен хилядолетен обичай "Среде лято", който е свързан с редица езически гадания и ритуали Празника започва още на първи август със събирането на горски цветя и билки, които се оставят цяла нощ на открито а на сутринта на втори август се извършват така наречените ''гадания по китката'' за здраве берекет и плодородие. Според поверията този ден е средата на лятото, след него слънцето започва да отслабва и започва да отстъпва път на есента. За местните жители на селото това са единствените дни от лятото през които те си дават почивка..
Девствената природа, величествената борова гора, огромните, осеяни с цветя поляни те карат да се чувстваш прекрасно! Гледката от връх Чаева чука до който се изкачихме през втория ден от пленера беше неповторима. Тъмно синьо небе, осеяно с бели облачета покриваха планината. Направихме няколко общи снимки на всички участници в пленера горе на билото на върха. Името му едва от чая, който расте наоколо. Оказа се, че това е мурсалски чай, който през последните няколко години стана много популярен. Някои от жителите на Мугла си го отглеждат и в дворовете и градините. Цената на една китка от няколко стръка е с цена 2,50 – 3,00 лева. Високата му цена е накарала доста хора да го берат и сушат, но местните жители се опасянат, че с всяка година чаят все повече намалява на това място, защото много от туристите го скубят с корените. На около 30 минути път от края на село Мугла се намира природен резерват "Казаните", или както местните жители го наричат - Казанджи дере. Рано сутринта реших да се разходя до това място и да направя няколко снимки. Един от шофьорите на джиповете, които ни возиха по време на пленера - Миро и жена му Надя ми показаха свои снимки от това място, с което събудиха фотографската ми страдст и ето, че рано сутринта потеглих с фотографската техтика по тясната пътечка. Всично наокала беше обрасло с подбел, който беше събрал в големите си листа толкова роса, че станах мокра само няколко минути след като тръгнах по пътечката. Но какво от това! Фотографията изисква жертви, за да направиш впечатляващи снимки! Ето ги и първите вадаскоци, снимам набързо и продължавам да се изкачвам нагоре по дерето. Не след дълго стигам до каскадата от водопади, които са издълбали с течение на времето дупки в скалата, които наподобяват казани. Местните жители в големите горещини идват тук да се къпят в "казаните". Водата беще малко вследствие на голямата суша тази година, но мястото си заслужаваше раннота ставане и газенето из росата.

По високите Родопски пътеки всичко е интересно и спиращо дъха. Телефоните тук нямат обхват, няма Интернет и други цивилизационни достижения, но това също е част от приключението. Селските къщи са със спретнати китни дворове, шосето, по което се стига от Смолян до Мугла е тясно и осеяно с дупки и все няма пари да се оправи пътя. Природата е дала всичко в изобилие и в този район преди години е кипял живот, но сега с всяка изминала година все повече се обезрюдяват селцата. Има и такива, като село Чамла, наречено, „кралство“ Чамла, които са без нито един жител. Подобна участ очаква и село Върбово. Сгушено в прегръдките на планината, с каменни къщи, чиито покриви са от каменни плочи (тикли), с все още обитаеми само няколко къщи не след дълго ще се превърне в поредното обезлюдено село в този район. Хората се изселват, защото няма как да се предвижват до домовете си. Не е достатъчно да се строят само магистрали. Всеки човек е важен и всеки има нужда от достъп до мястото до което живее. Забравената България – може би това е точното име на тези опустели селца.
Следващата дестинация беше хижа Ледницата - Намира се в местността Соватя. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 72 места с етажни санитарни възли и умивални. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пихме по чаша кафе, разходихме се из околностите на хижата и срещнахме овчарят бай Димитър, който водеше стадото на паша. Фотографите го заобиколиха веднага и за няколко минути му направиха стотици снимки! Потеглихме за село Върбово. Снимахме запустелите къщи и дворове в селото, кръста на камбанарията в църквата и запустелите дворове и ниви наоколо. Върнахме се в Мугла по асфолтовия път през Широка лъка и Смолян! Никой не искаше да се връща по пътя през който дойдохме, защото офроуда ни дойде малко в повече!
На следващия ден рано сутринта трябваше да потеглим отново с джиповете към хижа Чаирски езера http://www.chairi.com/. Но за наша изненада прекия път, или по-скоро горска пътека, по която трябваше да минем беше препречена от камион със сено, което трябваше да бъде разтоварено. Някои колежки пжмжгнохо в разтоварването, за да може да се освободи пътя, но това така и не се случи, защото кавионът не можа да се завърти така, че да потегли по стръмния път надоле. Нямахме друг избор, освен да минем по по-дългия маршрут. Но за сметка на това, видяхме повече красиви места. Отново край нас се редуваха китни поляни, запустели ниви, пасящи стада от овце, крави и коне! Спирахме на всяко красиво за снимане място, та дори и кръшни хора завихме на една ог поляните по пътя. Някои снимаха дори клипове с кръшните фотографски хора! Ето го и първото езеро. Спираме за снимки и продължаваме нагоре към хижата. След кратко време я виждаме пред нас. Голяма постройка, която разлолага със слънчеви колектори, голяма просторна столова, чисти и добре поддържани стаи. Сградата разполага със 70 места, разпределени в стаи с по 5,6 и 8 дървени двуетажни легла, както и с едно голямо спално помещение с 22 легла. Новоизградени и добре подържани баня и тоалетни има на етажа. На партерния етаж е разположена просторна и светла столова, в която по предварителна заявка на всеки турист или група може да бъде сервирана разнообразна храна. Сградата е електрифицирана с агрегат.
Туристическата  база е в непосредствена близост до защитената местност Чаирски езера – район, известен с естествено образували се свлачищни езера, ливади и вековни смърчови гори. Намира се на 1400 м.н.в. в Западните Родопи. Пъстри ливади, езера и необятни иглолистни гори – това е околността наоколо. Едно от най-чистите места в България. Следва обяд в столовата и разходка до чаирските езера. В близост до туристическата база са разположени три от езерата, а четвъртото – Синьото езеро - е на 15 мин, заобиколено от стара гора.
Вечерта някои снимаха залеза, а после и красивото звездно небе! Нощната фотография е едно предизвикателство за всеки запален фотограф. По-напредналите даваха съвети на начинаещите и ето, че с няколко първи опита запечатахме движението на земята около остта й с експонация около 10 – 30 минути. Накои имаха щастието да снимат и падащи „звезди”. В началото на месец амгуст това е често наблюдавано явление. Ежегодно от 23 юли до 20 август настъпва период, когато Земята преминава през парчета и прах на кометата Суифт-Тутъл (Swift-Tuttle, 109P). Частиците прах, откъснали се от ядрото на кометата, попадат в земната атмосфера и изгарят в нея. От Земята това изглежда като грандиозен звездопад. Метеоритите влизат в орбитата на нашата планета на височина от 100 до 120 км, а изгарят само след няколко десетки части от секундата. Ето и моята снимка на една падаща частица от Космоса!

Някои фотографи бяха до късно през нощта около огъня, а други заспаха рано, за да стават сутринта да снимат изгрева.
След сутрешното кафе и снимки потеглихме обратно към Мугла. Минахме по прекия път, който вече беше проходим и срещнахме стадо коне, които не можехме да пропуснем. Снимахме ги и след много кратък преход отново сме в хотела в с. Мугла. Разменихме телефони и визитки и потеглихме към нажежената до код оранжево Цивилизация. Искаше ни се да поостанем още по тези прохладни девствени места, но всеки трябваше от понеделник да гони задачите, или те него!:)