Няколко пъти съм посещавала този град и винаги ми се е искало да се върна отново тук. Ето един пример как може да се развива туризъм в България. Идеята е на инж. Александър Митушев, който решава да създаде точно тук един прекрасен малък туристически оазис в центъра на малкото кройгранично градче. Единствения за сега в България частен етнографски ареален комплекс. Разхождайки се из кълдъръмените улички се пренасяме в миналото и ни се стува невероятно точно тук на края на България да се почувстваме повече българи и да се потопим в пленителните багри на българските занаяти. Малките съградени дюкянчета впечатляват със своята автентична атмосфера. Работилничките

 отново са оживели и сръчните ръце на майсторите извайват красиви глинени съдове, пищни шевици и гайтани, гласовити чанове и камбани! Хотелите и къщите за гости никнат една след друга и всяка следваща година все по-трудно се намират свободни места, особено през почивните дни. Стария град привлича все повече български и чуждестранни туристи, а и хората предоставят качествени и интересни услуги. Природата наоколо е изключително красива. Родопските селца са една невероятна гледка, на която не може да се устои.

На десетина километра от Златоград в посока село Старцево се намира едно неизвестно за повечето българи място - Белите камъни. Местните разказват, че това е било тракийско светилище. Потегляме рано сутринта към селото, за да търсим светилището. Точно в центъра на селото се намира малка могилка, чийто връх е осеян с бели камъни, наподобяващи мраморна скала. Явно това е мястото. Оставяме колите и се изкачваме на най-високата точка. Гледката наистина е впечатляваща. На където и да се обърнете ще видите планинските върхове на Родопа планина, които сякаш са обградили това свято място. Може да се направи 360 градусова панорама. Подредените малки терасирани дворчета са потънали в зеленина и спокойствие. До някои от малките махали няма път и за да стигнете по-близо траябва да въврвите по отъпкани тесни пътеки. В някои от дворчетат има малки сламени къщички и купи със сено, които служат за храна на добитъка през зимните месеци. През пролетта нацъфтялите дървета насред зелените поляни и дворове са прекрасна гледка, която един фотограф няма как да пропусне. а през есента гората се обагря с топлите есенни цветове, което много ярко изпъкват на фона на вечнозелените борови гори. Есенните минзухари са осеяли поляните и като лилави свещици огряват полянките наоколо.

Ето и част от снимките от околностите на село Старцево.

Друга интересна и неизвестна за масовия турист забележителност в близост до Златоград е природния феномен - скалните гъби, които се намират между селата Добромирци и Бенковски непосредствено край пътя в посока Кърджали. Това не са известните гъби край с. Бели пласт. Вглеждайки се по-съсредоточено в скалите край пътя можем да ги оприличим и на различни фигури - динозавър, костенурка и т. н. Най-добре оформената гъба се намира в края на поредицата скални образувания, непосредствено преди село Бенковски. 

В Златоград има още много забележителности, които могат да се видят - етнографския музей, килийното училище, Църквата Храм - паметник "Успение Богородично", църквата "Свети Георги Победоносец" и др.

Съвсем наблизо е и граничния пункт Златоград - Термес, който свързва България с Гърция. За няколко часа ще сте на брега на Егейско море. Нашата разходка продължи през Драма, Ксанти, Филипи и Кавала.