Село Емен се намира недалеч от Велико Търново и заради неповторимата си природа е често посещавано от български и чужди туристи. Отдавна ми се искаше да дойда на това място и то точно през есента, за до го видя в цялата му прелест. Според мен това е най-красивия каньон в България. Река Негованка образува живописен вкопан в скалите дълбок пролом. Той започва южно от село Ново село, на 5 км от с. Емен. Началото на екопътеката започва с Еменската пещера, дълга 3113 м. Преди пещерата се е използвала за склад и затова в началото й има останала шахта от асансьор. Успяхме да разгледаме само входа й, защото тя не е открита за посещения от туристи и не е осветена. Времето още от сутринта ни изненада с лек дъждец и ни накара да сложим дъждобраните и да поемем по устието на река Негованка. Минахме на отсрещния бряг на реката и не след дълго трудно ходене по хлъзгавите камъни някои членове на групата се отказаха и се върнаха до автобуса. Останалите продължихме, провирайки се през клоните на дърветата и не след дълго стигнахме до място, където беше невъзможно да продължим напред покрай самата река. Бреговете ставаха много стръмни и беше невъзможно да се движим по тях. Върнахме се малко назад и започнахме да се катерим по десния бряг, за да се изкачим до най-високата точка на каньона и трябваше да продължим напред към малък водоем. В началото на екопътеката нямаше никакво упътване как да се предвижим до водопада Момин скок, но ние бяхме сигурни, че ще го открием. Помогна ни GPS-а, с който разполагаше един от туристите от групата. След преход около 30-40 минути успяхме да стигнем до малък водоем и видяхме рекичката, която се вливаше в него. Трябваше да прекосим реката и да отидем на отсрещния бряг. Добре, че водата беше малко и имаше възможност да преминем през нея. На другия бряг имаше пътека, която не след дълго ни отведе до водопада Момин скок. Той е сравнително малък, но изключително красив. Височината му е около 10 м. и е закътан от трите страни с високи скали. Името на водопада идва от преданието, че по време на турското робство три моми от село Емен, които не искали да се потурчат са скочили от скалите във вира.

Това е първата екопътека у нас (открита през 1990г.), на места доста страховита, със стръмни спускания, тесни пътеки и въжени мостчета над живописния каньон на река Негованка. След снимки край водопада започваме изкачване нагоре към билото на брега и се движим по левия бряг на реката, като не преставаме да се възхищаваме на приказните гледки. По протежението на екопътеката има доста стари дървени мостчета, които свързват единия с другия бряг на реката, но те в момента са забранени за минаване. Въпреки забранителните табели някои смелчаци от групата решиха да пробват здравината им и погледнаха от тях към дълбоката пропаст между скалите, където живописно се виеше малката рекичка. Есента беше нашарила с всички топли цватове гората около скалите. Гледката беше впечатляваща. Очите ти не могат да се откъснат от тази красота и не ти се иска да си тръгваш от това прекрасно място. След много спирания за снимки и почивки, за да се насладим на тази красота неусетно стигнахме до началото на екопътеката. Отново сме при пещерата и срещаме отказалите се колеги, които само могат да съжаляват за пропуснатата възможност да видят тази приказна цветна есенна палитра.

Нямаше време този път да отидем до Хотнишкия водопад, който се намира в този район, но това ще е повод да се върнем отново тук. 

Ето и моите спомени в снимки от това незабравимо приключение - Еменски каньон на река Негованка