Група ентусиасти решихме да си направим двудневен поход до туристическия комплес Бяло камъне посред зима, независимо от прогнозите за лошо време, превалявания от дъжд, сняг и т. н.
Запасихме се с по един дъждобран, събрахме най-необходимото в раниците и потеглихме сутринта на 21.01.2012г. Автобусчето ни закара до с. Старосел

На края на селото в посока към планината са разположени множество могили, където има намерени различни находки от древността. Намереното позволя на откривателя на най-значителните находки проф. Георги Китов да определи района като Тракийски култов център „Старосел“.

С раници на гръб поехме по пътя към могилите. Времето ни посрещна със слаб снеговалеж. Снежнките се сипеха тихо и започна да понатрупва снежна покривка. Първото място, което посетихме беше могилата с колоните край Старосел.

Могилата е наречена „Хоризонт” на името на европейската фондация “STICHTING HORIZON”, с чиито средства са проведени разкопките през 2002г. Местните хора я знаят като Недкова могила. Тя се намира в местността "Орешака" край Старосел. Под ръководството но Д-р Георги Китов е открит грандиозен тракийски храм с височина 20 метра с колонада от 5-4 век преди Христа. Той е бил изграден в готова вече могила, част от насипа на която е отнет за построяването на храма. След това правоъгълното помещение е било затрупано, като е оставена да се вижда само предната част с колонадата с 6 лицеви и 2 странични колони в ранен дорийски стил. Подобен храм в тракийските земи не е бил откриван до този момент. На входа на храма долу в основата на стълбището е имало два лъва, археолозите откриват само три от лапите им. Останалото е станало жертва на иманяри.

В средата на IV век преди Христа в храма е бил погребан обожествен тракийски владетел, с което той се е превърнал в мавзолей. Заедно с царя е положен и неговия кон. Храмът е елемент от тракийския култов център Старосел. В съседната могила е имало също храм, върху основите на който е изграден параклисът Св. Спас. Наоколо е имало манастирски комплекс, унищожен през 40-те години на XX век. С това се регистрира една показателна и рядко срещана приемственост в почитането на мястото и района като свещени от тракийско време, през Римсата епоха, Средновековието, Възраждането и чак до наши дни.
В някои книги тази могила е наречена "Вълчи зъб". Името й идва от формата на орнаментите от най-долния ред на профилираната украса на антовия капител (корниз). Тракийската могила "Вълчи зъб" е доминиращият център на могилен некропол, състоящ се от 4 могили. В една от съседните могили е открито погребение на тракийски жрец с тимпани - музикални инструменти, свързани с почитта към Великата Богиня, основно божество на древните траки. Стените на вътрешното помещение са от бял варовик, таванът е направен като каменен гредоред от сиво-черен гранит, а на места по стените с червена боя е очертана линия. За древните траки бялото, червеното и черното са свещени цветове, които смесени образуват цвета орфнинос.

Този цвят е свързан с идеята за безсмъртието на посветените орфици, в които са вярвали древните траки.

Входът на могилата е насочен на югоизток, тъй като това е посоката, в която Богът Слънце започва своя ход, за да възтържествува в зенита. Редица следи свидетелствуват за дългогодишното използване на култовата сграда като място за отдаване на почит и извършване на ритуали от посветените траки.

Вътрешната камера е била открита от археолозите запълнена с почва. В нея не са открити никакви кости - нито човешки, нито животински. Много е вероятно култовият градеж да е използван като светилище, а не като място за погребване. В могилния насип и в зоната пред самия вход са открити над 20 ритуални ями. В тях са намерени фрагменти от съдове, което говори, че е извършвано ритуално изливане на течности - вино, вода, мляко, мед.

В насипа на могилата на североизток от храма в овална яма са открити останките от жертвоприносен бик. Бикът е свещено животно за древните траки, тъй като е възприеман за символ-образ на Сина на Великата Богиня и Богът Слънце - Огън. Традицията за жертване на бик е запазена и в българската народна култура при извършване на общоселски курбан.

Могила "Вълчи зъб" със своята уникална архитектура и богата символика е място, където древните ни предци са отдавали почит на Божественото и са изповядвали своята вяра в Безсмъртието.

Продължаваме по пътя към втората могила от комплекса. Край нас се редуват красиви гледки, които един фотограф не може да отмине безпричастно!

Ето я и втората могила, която е запазила до наши дни Тракийски култов храм от V-IV век преди Христа.

„Четиньова могила” е крила години наред тайната си, докато през 2000г. Траколожката експедиция за могилни проучвания не откриват нейната тайна. Оградата е с дължина от впечатляващите 241м. и височина 3 метра.

Влизаме вътре да разгледаме храма. Доста по-голям по размери от първия.

Според д-р Китов в храма е погребан обожествен тракийски владетел, може би самият Ситалк. За изграждането на храма са били употребени около 4000 големи дялани блока. Състои се от 2 помещения - правоъгълно и кръгло с куполен покрив, като кръговото помещение е с диаметър от 5,3 метра и е най-голямото в България. А целият храм е най-величественият, открит до сега в тракийските земи. Резултатите от досегашните проучвания говорят за това, че този район около с. Старосел е бил важен култов център на тракийското племе одриси през късно-желязната епоха.

Такова богатство на находки струпани на едно толкова малко място няма никъде в България. Определено районът на Старосел е бил доста гъсто населен и е бил средище на богато трайкийско царство. Комплексът е съпоставим само с гробници на владетели като например Дарий I (522-486 г.пр. Хр.). Най-ранният тракийски владетел, на който би могла да принадлежи гробницата е Ситалк (около 448? – 424 г.пр. Хр.). Той всъщност e най-могъщият цар на Одриското царство. В района около Старосел и съседните села има още десетина могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Комплексът в с. Старосел е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Според д-р Китов именно този храм е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове и владетели. Този, чиито останки са открити в Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр. Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано околоочевидно свещена скала. В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм. В нея са били подредени вещите на вожда - пълен комплект въоръжение /наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели, на които са запазени дървените тела, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти. Сред мнагата други находки се отличава сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна Тракия. Златният пръстен - печат е с фигура на конник, пробождощ с копието си глиган.

Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон. Сред останалите предмети се открояват - стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на войн с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението и комплект сребърни украси за главата на кон. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви. 

Друго интересно място около Старосел е светилищния район Каменица. Разположен е на изток от храма. Представлява скален масив, заобиколен от скални групи, по които има множество жертвени ями или басейни за пречистване, оформени улеи и други форми, които предполагат сакралното възприемане на този район в древността. Под една от скалите има малка ниска и сводеста пещера със западно изложение. Скалните групи са разпръснати, но на доста от тях се наблюдават жертвени ями и басейни, подобно на други свещени тракийски участъци, които вероятно са били използвани за възливане, тъй като на някои места се виждат улеите, по които следва да протичат принасяните течности. Някои от скалните басейни са пълни с вода, което предполага и пречистващото им използване. По някои от скалите има следи от ямки, където вероятно са закрепвани дървени конструкции, които може би са били със сакрален характер.

Скалните ямки и улеи, изработени от човешка ръка са типични за древните тракийски светилища и обредност. Именно това поставя свещените места в района на Старосел в дълбока древност, вероятно I хилядолетие пр. н.е.Из цялата местност по билата, където се срещат скални струпвания се наблюдават скални басейни и улеи, което от своя страна свързва храма в Старосел със скалния масив в основата му откъм северозападния край със седемте жертвени ями. Интересна е и ориентация на олтарните ями. Те имат изглед към храма в Четиньова могила, което предполага, че храмът е построен именно там с цел да е част от извършваните обреди.

И така – запознахме се с историята на този богат на находки от миналото край и още веднъж се уверихме колко тайни крие земята ни.

Спускаме се към пътя, който ще ни отведе до туристическия комплекс „Бяло камъне”. Снегът беше спрял и гледката към Средногорските възвишения стана по-добра.

Само след няколко завоя ни посрещат „Средногорските Милки”. Не бяха лилави, но пък позираха прекрасно, непомръдвайки от местата си като истински фотомоделки!

BG – 16 160032 явно си падаше по скъпата фотографска техника и не помръдна от мястото си, докато не й направих подобаващ портрет с име, номер и т. н.

Взехме си довиждане със стадото крави и продължихме по пътя. Чакаха ни близо 10 км. по пътя с леко изкачване нагоре към комплекса. След малко се появи замръзналият язовир Раковица.  Язовирът се ползва за спортен риболов. В него могат да се ловят различни рибни видове, сред които шаран, каракуда, сом, пъстърва. Бреговете на язовир “Раковица” предлагат прекрасни възможности за семейни пикници или разходки с приятели. На туристите се предлага и  водно колело.


Изведнъж се появи следващата изненада: Лека кола тегли каруца и кон след нея!

Настана веселба и всеки продължи с усмивка по пътя!
Красива е Средна гора в зимната си премяна.

Изчакваме да се събере групата и умолените от ходенето утоляват жаждата – кой с каквото има в раницата.

Ето и най-младата участничка в похода - лъчезарната Михаела.

И доста по-възрастните от нея се движат с усмивка на уста по белия път в снижната гора.

Срещнахме няколко кончета с техните стопани, които ни пожелаха лек път нагоре към комплекса.

От широколистна, гората започна да преминава все повече към иглолистна.

Появи се и лек вятър, който караше високите борове да танцуват. Не напразно поетът е казал „Гора зашуми, вятър повее ...” Наистина преди да усетим вятъра чувахме шума на гората.

Ето ги и последните завои и най-после сме в туристическия комплекс „Бяло камъне”. 

Комплексът е разположен в полите на Същинска Средна гора под връх Чевира - 1445м. и връх Алексица - 1530м. Намира се на 9км. северозападно от внушителния тракийски комплекс в с. Старосел. Той е оазис на спокойствие и приятна атмосфера през всички сезони на годината.

Разполага с луксозни едноетажни и двуетажни вили, хотелска част и бунгала. Ресторантът е с 200 места и голляма открита тераса. Има конферентна зала с 80 места, барбекю, открит басейн, сауна и джакузи. Туристическият комплекс има конна база с ездитни коне и понита за децата, собствен язовир зарибен с шаран, щука и пъстърва, ловно стопанство, футболно и волейболно игрище, детски кът и еко пътеки.

На разположение на гостите е 12 местен Hummer. Комплексът разполага с екип от аниматори, организирват се пейнтбол игри и екскурзии до могилата в с. Старосел. Има и екип от аниматори, организирват се пейнтбол игри и екскурзии до култовия комплекс в с. Старосел.

Посрещнаха ни с топъл чай и топли стаи! Преоблякохме се и се събрахме в ресторанта, където не мина без песни, танци, кръшни хора и веселба! Певците в групата се изявиха, като ни впечатлиха с репертоара си.

Сутринта ни очакваше невероятната гледка на изгрева! Небето се беше запалило и светеше с топли красиви цветове. Успяха да го видят и да му се насладят само най-ранабудните. Цветовете бяха невероятно красиви, топли и сякаш не усещаш студа при тази прекрасна гледка.

Виждаха се огрените от слънцето върхове на Родопите и равното тракийско поле, та даже и тепетата на Пловдив в далечината стърчаха над градския смог.

Готови сме за обратния път. Ето ги и кончетата, които се отглеждат в комплекса, и които можете да пояздите, ако посетите това красиво място и ако разбира се имате смелост за такова приключение. Има и малки понита и още много други животни в мини зоокъта на комплекса.

Надолу е по-лесно и по спорно ходенето. Отново срещахме нашите приятели от вчера, които пак ни пожелаха лек път.

След два часа и половина спускане стигнахме до винарната на с. Старосел. Тук на едно място се намират хотел, ресторант, винарна изба и производствените помещения, където се прави хубавота староселско вино и ракия.

Чистотата, модерната технология на производство и контрол на процеса ни впечатлиха след като разгледахме производствения комплекс.

Винарната изба също е подредена като за изложба!

Купихме си по бутилка вино и превъзходна Староселска ракия и доволни от видяното и преживяното сме готови да започнем новата работна седмица с добра чувство и хубави спомени!

А снимките и този фотопътепис ще ни връщат винаги обратно към преживяното и видяното.