Пътешествието до Истанбул се случи благодарение на една впечатляваща група от около 45 фотографи, които си организирахме фотопленер. Това беше едно незабравимо пътешествие с красиви спомени. Родината на лалетата ни посрещна с цялата си пищност и многообразие! Лалета имаше навсякъде и във всички възможни цветове. Те бяха аранжирани ловко с нискостеблената иглика, която ги допълваше цветовото 

Истанбул – мегаполис, стъпил на два континента, който в миналото е бил престолен град на 3 велики империи – Римската, Византийската и Османската. Една пета от населението на днешна Турция живее в Истанбул. Населението му е над 12 милиона . Мегаполис, който е дълъг 190км и е широк 50км. Градът е основан от Константин Велики през 326 година. Константинопол е бил бастион на християнската религия до 30 май 1453 година, когато в осем часа сутринта, Мехмед II стъпва в столицата и заповядал да превърнат църквата Света София в джамия.

Основните забележителности на Истанбул са в "Историческия полуостров" на града, където са най-старите му части Сарайбурун и Султанахмед. Тук е дворецът Топкапъ - старата резиденция на османските султани, от където повече от 400 години са вземани важни решения и изпращани мощни армии срещу Европа. Днес тук могат да се видят безценни съкровища и изключително скъпи 65 000 произведения на изкуствата. Наблизо е джамията Ахмедие - единствената в света с шест минарета. Заради облицовката й със син и зелен фаянс я наричат Синята джамия. Особено красива е тя вечер, когато е осветена със светлини, заедно с намиращата се срущу нея „Света София”. Между двете се намира фонтанът, в чиито води се отразяват светлините им.

Истанбул е запазил толкова много исторически забележителности, че едва ли през двата дни, с които разполагаме ще можем да видим всичко.

След дълъг нощен преход пристигнахме пред хотела рано сутринта, оставихме багажа, взехме фотооборудването и се отправихме към прощада с двете най-прочути джамии! Ето няколко снимки от събуждащия се град.

Ето я и "Света София", наричана още Великата християнска катедрала. Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредиц. Съвременната сграда е е построена от най-добрите архитекти по времето на император Юстиниян I - Антимий от Трал и Изидор от Милет. Името й идва от гръцкото Ая София или "свещена мъдрост". "Света София" е построена за рекордните пет години - и е открита официално на 27 декември 537 г. През 563г. куполът на катедралата е издигнат отново, след като е бил разрушен от земетресение. Следват нови укрепвания на през IX и XIV век.

Света София е един от най-величествените оцелели паметници на византийската архитектура. Интериорът й е бил с изобилие от мозайки, мраморни колони и облицовки. Храмът е бил така богато и красиво декориран, че според легендата Юстиниян I възкликнал: "Соломоне, аз те надминах!".

По време на латинската окупация (1204-1261) църквата се превръща в римска католическа катедрала и огромна част от съкровищата й са разпръснати. След като турците превземат Константинопол през 1453 г., Султан Махмуд II Завоевателя я превръща в джамия. След молитва в "Света София", султанът възкликнал: "Моята столица вече е Истанбул!" от 1934 г. до днес е музей.

През периода на съществуването си от близо 1700 години византийската църква “Света София” в Истанбул е натрупала много и интересни тайни, които продължават да се разбулват и днес - една по една. През 1934 г. тя е обявена за музей.

Точно срещу Света София си намира Джамията “Султан Ахмед” (Синята джамия). Нарича се Синя, заради цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Построена е в началото на 17 век по поръчение на султан Ахмед I. Джамията има 6 минарета, като основната цел е била да надмине по размери и красота Света София. Тя наистина е огромна. Височината на купола й е над 40 метра. Всеки може да влезе да я разгледа (включително жени), но основното и предназначение е провеждането на молитвени церемонии.

Друга забележителнос е Площадът “Хиподрум” - Намира се пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм.

След фоторазходката из двете джамии се отправяме към Топкапъ - Резиденция на Османските султани в продължение на 400 години до 1853 г., когато тогавашният султан се премества в двореца Долмабахче - построен в европейски стил. Топкапъ сега е музей, в който се съхраняват богати колекции скъпоценности, заграбени или получени като подаръци през вековете. Не разрешават да се снима и бяхме принудени само да гледаме, без да можем да снимаме тези безценни богатства!!!

Сараят се състои от много сгради и е разделен на 4 двора, до които аристократите от йерархията са имали различни нива на достъп. Интересно е да се разгледа харемът на сарая, където някои от вътрешните стени са стъклени или като решетки. За да влезеш в сарая си плащаш допълнително! Добре измислено!

Прибрахме се в хотела да поспим след нощния преход и привечер отново грабнахме фотоапаратите и организирани на групички по наколко човека тръгнахме на лов за снимки. Разходихме се до централния площад и централните градски улици. За да се усети атмосферата на града, трябва да се ходи пеша. Истанбул е космополитен град, разнороден и пъстър по ориенталски. Хората са мили, любезни и услужливи. Всеки втори говори перфектно български и нямахме никакви проблеми относно езика. Имат туристическа полиция, която е готова да помогне и за най-елементарен проблем. Много държат на туризма и правят всичко възможно посетителите да останат доволни. Всеки е готов да те упъти, да те ориентира и да ти продаде нещо!

Разхождайки се из Истанбул, неусетно настъпи нощта. Тозе град не спи. След като затворят магазините, настъпва часът на уличните търговци. Изникват от тъмните сукаци и разстилат по тротоарите своите преносими сергиики. Цените са невероятно ниски и няма как да не те убедят да си напазаруваш подаръци за близки и роднини на много изгодни цени!

Дойде време за нощна фотография. Взехме стативите и потеглихме отново към двете джамии. Нощните снимки бяха предизвикателство за доста от колегите фотографи. Някои за пръв път снимаха през нощта. По-вещите в занаята и по-знаещите даваха настъвления и препоръки при кава бленда, при какво исо и при какво скорост да снимат. Всеки се опита да запечата този момент и да запази частица от атмосферата на този красив град.

Прибрахме се в хотела към 2 часа през нощта и уморени от скитане заспахме веднага. На следващата сутрин ни чакаше разходка по Босфора.

Разходката с корабчето беше невероятно преживяване. Гидът не преставаше да обяснява коя сграда каква е. Движехме си край палати, дворци, катедрали, джамии, университети, къщи, в които са снимали най-нашумелите турски сериали и т. н. Всеки щракаше с фотоапарата и се стремеши в движение да направи хубави снимки от това прекрасно място. Стигнахме и до моста „Ататюрк” над Босфора,.протокът, разделящ Европа от Азия. Мостът е проектиран през 1950г. Основите му са положени на 20.02.1970г. и е открит на 29.10.1973г. - в деня на 50-годишнината от провъзгалсяването на Турция за Република. При строежа му са взели участие 35 турски инджинера и 400 строителя Дължината му е 1560м. и е широк 33м. Разстоянието между пилоните е 1074м. Между двете колони на моста са опънати 10 412 стоманени въжета. По него минават всеки ден около 200 хил. превозни средства и 600 хил. Пътника. Той е 4-тият най-голям в света висящ мост.

След разходката с корабчето предстои да минем по него и да стъпим на азиатския континет. Преминаването през моста е платено и е забранен за пешеходци. Само веднъж в годината може да минете пеша по тази мост и това е деня, в който се провежда интерконтиненталния маратон.

Азиатската част е по-бедна и това личи още при влизането в нея. Отправяме се към желязната църква „Свети Стефан”.

Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите. Издига се в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори.

Вечерта – отново нощни снимки, този път от моста над Босфора. На следващия ден потеглихме по обратния път за България. Отбихме се в Одрин и там разгледахме и снимахме Селим джамия или Селимийе джамия. Мюсюлмански храм в Одрин, построен в периода 1568-1574 от османския архитект Синан в чест на султан Селим II и е отворена за богослужение на 14 март 1575г. Счита се за най-високото архитектурно постижение на Синан, който я построява  на 80 годишна възраст. Селим джамия, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул спадат към така наречените "султански джамии".    Диаметърът на купола, издигнат върху  8 основи е 31,25 метра. Джамията има 4 минарета високи 70,89  метра. С голяма стойност са порцелановите плочки, с които е украсена, като една част от тях са занесени от руския генерал Скобелев в Москва по време на руско-турската война.

Така завърши моята Истанбулска приказка! Обещах си да посетя този град отново и то отново в периода, когато цъфтят лалетата, за да се потопя пак в неговата невероятна красота! Посетете го и Вие при първа възможност!