Едно от големите предимства на цифровата фотография е това, че можете да видите хистограмата на снимката или на дисплея на фотоапарата, или в последствие при обработка на файла със софтуер. По нейния вид може да определите дали вашата снимка е недоекспонирана, преекспонирана или добре експонирана. Ако не Ви хареса картинката, можете отново да заснемете обекта, като промените настройките на фотоапарата.

Хистограмата изглежда като диаграма. Тя характеризира всяко едно изображение. Добре експонираната снимка има хистограма, приличаща на хълм, който е в центъра на графиката. Когато пикът не е в центъра, а се намира в ляво от центъра, тогава имаме недоекспонирана (тъмна) снимка, а когато пикът е отместен в дясно от центъра имаме преекспонирана (много светла) снимка. Това са твърде основни понятия и не трябва винаги да се стремим хистограмите на нашите снимки да представляват непременно едно хълмче, разположено в центъра на графиката. При нощните снимки, например, върхът на пика на хистограмата ще бъде изместен силно в ляво от центъра. Това само по себе си не означава, че снимката, която сме направили е недоекспонирана. Просто различните снимки, които са снимани при различни усровия ще имат различни хистограми.

Всяка хистограма се характеризира с три ключови компонента: полутонове, сенки и акценти. Освен това тя се състои от три съставни, за всеки от цветовете – син, червен и зелен и една обща.

Повечето софтуерни програми за редактиране на изображения предлагат възможността да коригирате снимката с помощта на плъзгачите под Histogram! При DSLR камерите може да видите хистограмата на LSD дисплея на фотоапарата веднага след заснемането на кадъра. Това ви дава възможност да направите корекция на експозицията веднага, ако е необходимо.>