Това е въпрос, който е от първостепенно значение, когато си купувате нов фотоапарат със сменяема оптика, или ако имате нужда да увеличите тежестта на фотографската си чанта! С тази статия ще се опитам да помогна на тези, които се чудят как да се ориентират в многообразието от обективи за различните марки фотоапарати. Първият въпрос, на който трябва да си дадете отговор е „Какво ще снимате с обектива?”. От отговора на този въпрос зависи и до колко ще стесните кръга за избора си. Вторият не по-маловажен въпрос е „С каква сума разполагате за тази покупка?”. След като си отговорите и на този въпрос ще може да стесните още повече възможностите за избор. Третият въпрос, на коъто трябва да си отговорите е „Какво ще правите със снимките, след като ги заснемете и дали ще изкарвате пари от тях?”

Обективите се разделят по няколко критерия. Първият критерий е – фокусното разстояние. Фокусното разстояние на обектива се измерва в милиметри и според него обективите се разделят на следните видове.

Нормални или стандартни обективи - Това са обективи, предвидени от производителите на фотоапарата, които се предлагат заедно с него, като част от комплекта. Те обикновено са с 18 - 55mm фокусно разстояние за един нормален 35mm фотоапарат. Наричат се още – китови обективи. Стандартните обективи са с обхват на зрителния ъгъл от 45 до 60 градуса.

Приближаващи обективи (Телеобективи) - Това са обективи с фокусно разстояние по-дълго от стандартните обективи - над 60мм и могат да достигнат и до 2000мм. Имат много малък зрителен ъгъл 12градуса при 200мм, 4 градуса при 600мм. Също така се наричат, дългофокусни обективи. Те обикновено се използват, за снимане от разстояние. Специално за снимане на природата и дивите животни, където не можеш да се приближиш до обекта, когато искате да снимате обектите от разстояние.

Огледални обективи Mirror Lenses - Това са специални дългофокусни обективи, в които някои от елементите на обектива се заменят с огледала. Тези обективи като цяло са по-леки от нормалните обективи с едно и също фокусно разстояние, но те са с фиксирана бленда. Вместо набор от лещи, както при останалите обективи, те имат система от две огледала, която позволява получаване на голямо увеличение, въпреки малкия размер на обектива. Това, обаче става за смитка на качеството на снимката. Ъгловото им разстояние намалява с увеличаване на фокусното разстояние. Тези обективи са с много малка дълбочина на рязкост DOF.

Широкоъгълни обективи - Те имат по-късо фокусно разстояние, отколкото стандартните, което спомага за получаване на по-голяма площ на оглед в рамките на същото разстояние. Обикновено се използват за пейзажната фотография. При тях може да се получи изкривяване на перспективата. Така че, се препоръчва повишено внимание, когато ги използвате. Ъгловият им обхват е над 80 градуса и стига до 180 градуса. Тяхното предназначение е за снимане на големи предмети или на сцени отблизо, когато фотографът няма възможност да се дръпне назад. Голямото предимство на теззи обективи е голямата им дълбочина на рязкост. Недостък е изкривяванията на перспективата, но пък някои фотографи използват точно тези им недостатъци за да превърнат дефекта в интересен ефект!

Според това дали обективът разполага със ситема за промяна на фокусното разстояние или не, имаме два типа – варио и твърди обективи.

Варио обективи Zoom Lenses - Обективи с променливи фокусни разстояния и могат да приближат сцената, която искате да заснемете.. В тях, движещите се елементи на обектива се поставят по такъв начин, че чрез тяхното движение можете да получите различни фокусни разстояния. Можете да намерите и телефото обектив с възможности за увеличение като варио обектива. Не бива да ги бъркате. В днешно време този тип обективи са по-предпочитани от масовия купувач, защото предлагат по-широки възможности. Но трябва да се има предвид това, че много широкото ворио води до загуба на рязкост и детайлност при по-големите фокусни разстояния. Някои от вариообективите са проектирани да могат да снимат в макро режим, като пресъздават обекта в мащаб от1:4 до 1:3 от естествения му размер.

Твърди обективи - за разлика от вариообективите, твърдите са с фиксирано фокусно разстояние. Те обикновено имат малко движещи се части, в сравнение с варио обективите и по този начин намаляват проблемите като хроматични аберации. Твърдите обективи също са по-бързи. Те обикновено имат по-големи отвори, които ви позволяват да снимам в нискоосветени места и да се получите прекрасен ефект - боке. Твърдите обективи нямат функция за приближаване, но пък те обикновено имат по-добра острота.

Някои от твърдите обективи са със специално предназначение:

Макро-обективи - Тези обективи са проектирани да се снимат малки обекти като цветя, насекоми и т.н. По принцип макро обективите имат много по-голямо движение при фокусиране, отколкото нормалните. Истинските макро-обективи имат възможности да увеличат обекта от 0,5x до 1x, тоест от половината до цялата му естествена големина. С макрообективите, освен обекти, намиращи се на много близко разстояние, могат да се снимат и други обекти, които са на различни разстояния от обектива!

Свръхширокоъгълни обективи (fisheye lens) -  В последно време тези обективи намират все по-голямо приложение. Тези свръхширокоъгълни обективи имат зрителен ъгъл 18 градуса. Освен за снимане на панорами, пейзажи и архитектура, те намират приложение и се използват и за макро снимки, снимане на архитектура, портрети, та дори и за сватбена фотография. Ето един линк, който ще Ви покаже такива примери. -  100 Fantastic Photos Taken With a Fisheye Lens

В зависимост от начина на фокусиране обективите се разделят на ръчнофокусни и автофокусни.

За подобряване качеството на обективите се използват специални лещи:

Асферични и флуоритни лещи – Това са лещи с високо качество, каквото обикновените стъклени лещи не притежават. Флуоритните лещи използват калциев флуорит (CаF₂) и са направени от синтетични кристали. Имат много висока корекция на цветовете. Асферичните лещи спомагат да се компенсира изкривяването в широкоъгълните обективи, и да се компенсира или премахне появата на сферични аберации в обективите с голяма максимална бленда. Те също така позволяват на производителите да произвеждат по-компактни обективи, отколкото преди това е било възможно, когато са се използвали само сферични лещи. Тези обективи са по-скъпи.

Това е най-кратко и сбито описанието на многообразието от обективи.

Сега да преминем към тяхната употреба. Защо има такова голямо разнообразие от обективи на пазара? Кой за какво служи и защо някои са значително по-евтини, а длуги – толкова скъпи?

Ако сте начинаещ фотограф и ако ви трябва фотоапарат за качествени снимки за семейния албум, или за архив от снимки на личния компютър, то тогава би било най-добре да си вземете не много скъп обектив с по-широко варио, примерно 18-105мм. Другият вариант е два обектива 18-70мм + 70-200мм. Като за начало този вариант е достатъчен.

Ако имате намерение да снимате портрети – тогава вашият обектив трябва да е твърд и светлосилен – примерно - 50mm f/1.4 или 50mm f/1.2 Едно по-евтино, но изпитано предложение за портрети е AF Nikkor 85/1.8 D може би най-достъпният добър автофокусен портретен обектив на Nikon.

Колкото по-светлосилен, толкова по-скъп е един обектив, но дали ще вземете скъпия или евтиния вариант се определя от вашите финансови възможности. Максималният относителен отвор на обектива определя неговата светлосила. Колкото е по-голям отвора, толкова е по-добра светлосилата на обектива.

Пейзажни обективи – първият вариант е 10-20мм + 18-105мм. Ако искате и нещо по-дългофокусно – тогава и + 70-300мм. Има и други варианти, но това основно зависи от вашите изисквания. По-хубавите обективи са тези с по-добра светлосила, съответно и с по-висока цена. Пейзаж може да се заснеме с обектив от 8 до 300 мм, всичко зависи от виждането на автора, дадената ситуация и какво искаш да уловиш в кадъра.

Ако искате да снимате дивата природа и дивите животни и птици в нея – тогава търсете дългофокусни решения. При тях е важна големината и теглото. Колкото по-дълъг и по-тежък, толкова по-скъп и то мтооого по-скъп от обикновените обективчета!!!  

Всеки обектив с два и повече пъти по-голямо фокусно разстояние от нормалния е дългофокусен. Като разделим фокусното разстояние на 50 (това е фокусното разстояние на стандартния обектив) ще получик каво е увеличението, или приближението на телеобектива. При дългофокусен обектив с 600мм фокусно разстояние, увеличението ще е 12 пъти (600:50=12). Тези обективи са много скъпи и много тежки. За тях задължително е нужен масивен статив. Имат много плитък DOF (дълбочина на рязкост), което помага за разфокусиране на пространството през и зад обекта, който е на фокус.

Има и обективи със специално приложение - така наречените още "творчески обективи" Пример за такъв тип обективи са Tilt-Shift обективите

Tilt-Shift обективи  

Тези обективи са скъпи и със специално приложение и възможности. Те нямат възможност нито за увеличение, нито имат автофокус. Притежават обаче специална възможност – да променят равнината на фокуса спрямо равнината на изображението (накланяне), както и да се движат успоредно на изображението (преместване). Накланянето (Tilt) и преместването (Shift)  се осъществяват с помощта на прости винтове с резба Този обектив е много популярен в архитектурата, защото позволява да се поддържа неподвижен фотоапарата, като се накланя само обектива,  с което се избягва сближаването на вертикалните линии. Друга популярна употреба на функцията за накланяне е селективния фокус (например неестественото размиване на предния и задния план, което поставя акцент само в една зона на снимката).

Ето един линк с 50 примера за Tilt-Shift фотография

Обозначенията на тези обективи са следните:

■ Canon TS-E (Tilt-Shift)

■ Nikon: PC-E (Контрол на перспективата)