Един от язовирите по поречието на р. Въча носи името на самата река. Предишното му име е Антон Иванов, или известен още като язовир „Антонивоновци”. Той е част от каскадата Доспат – Въча. Началото му е в края на село Михалково, а края – станция „Антонивановци”.

Язовир Въча е с най-високата стена в България – 144,5 м.

Бях разглеждала снимки от това място и един ранно септемврийски ден решихме да се поразходим из Родопите, като маршрута ни беше по поречието на река Въча. Искаше ми се да видя плаващите къщички, които бях виждала на много снимки от това място. Времето изобщо не беше за снимки – ръмеше ситен дъждец, светлина – почти никаква, оловни ниски облаци по небето.... Но фотографската страст умира последна!  Започнаха да се показват криволичещите завои на река Въча. Бреговете по цялото крайбрежие на реката са много стръмни и няма никаква видимост към коритото на реката. Само на няколко места по шосето има добри места за снимки! Пробвах се на всяко място да направя снимки, въпреки дъжда и неприятното време. След доста завои и спирания – пристигнахме до мястото с понтоните! Отбихме се по пътя, който слиза надолу към плаващите къщички, зца да ги снимам по-отблизо, но за наша изненада пътя беше затворен с бариера и огромно зло куче, което не ни позволи да влезем. Помолихме пазачите на частния имот да влезем, за да снимаме язовира и понтоните, но той не беше никак дружелюбно настроен към нас!

Поехме обратно и успях да направя някорко снимки отгоре от пътя.

Ето ги и снимките.

През горещитте летни дни тук е много прохпадно и приятно за почивка и риболов. Ако опитате късмета си, може да уловите някои от следните риби – шаран, костур, кефал, червеноперка, щука, сом, бабушка, бяла риба, каракуда, бял амур и др.

Край бреговете на язовира има почивни станции и хотели. Близо до това място се намира пещерата Дяволско гърло и Ягодинската пещера, така, че ако отидете до Въча, може да продължите към с. Ягодина и да разгледате и двете пещери.

Прочетете и фотопътеписа Отново край язовир Въча