Фотография за вашите важни моменти!
В сърцето на Стара планина се е сгушило китно малко градче, за чието име се носят легенди. Ето, че пристигаме по обедно време и първото ми впечатление от традчето беше за чистотата и приветливото излъчване на хората. Настанихме се в хотела и тръгнахме на разходка. Не след дълго открихме туристическия информационен център, но за наше съжаление той беше затворен. Въпреки това на вратата беше оставена информация как може да се стигне до забележителностите в околностите на град Елена. Имаше и описание как да намерим Христовския вадапад, който беше в плановете ни за посещение. Минахме по централния прощад, през парка и стигнахме до историческите забележителности питайки хората кое къде се намира. Град Елена е наричан "Българският Витлеем, защото по
време на възрожденската епоха е имал три църкви. Тук по времето на Възраждането са се развили редица занаяти, търговията и културата. За това свидетелстват и паметниците, които еленчани са запазили за идните поколения. Църквата Свети Никола е построена преди
16 век и до днес са запазени красивите стенописи. Храмът е бил книжовно хранилище - църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. През 1800 година църквата е опожарена и в този пожар са изгорели по-голямата част от книгите. Без разрешението на турците, храма е възстановен само за 40 дни от населението на града. Църквата "Свети Никола" е изографисана от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Дървеният
иконостас и владишкият трон са също с голяма художествена стойност. Доста неща има за разглеждане в Елена. За съжаление не разполагахме с достатъчно време и затова малко на галоп разгледахме Даскалоливницата, която е превърната в музей, посетихме църквата "Успение на Пресвета Богородица", часовниковата кула, Разсукановите къщи,
Разсукановите къщи представляват един изключително интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петимата му сина. Петте тавана са без преградни стени, за да се съхрани семейния дух и чувството за родова принадлежност.
Къщата музей “Иларион Макариополски” - В нея са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски - виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син - поетът сатирик Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище "Напредък".
Часовниковата кула е построена през 1812 година и е основен елемент в герба на града. В която и точка на града да се намираш невъзможно е да не я видиш, защото мястото й е избрано така.
Даскалоливницата - Построена е през 1844 година за нуждите на първото класно училище, основано от Иван Николов Момчилов в далечната 1843г. . Тя също присъства като символ и в герба на Елена. Неин символ е перото, показващо будния дух на Еленчани, стремежа им към знания и просвета. Името й е дадено от нейния възпитаник - Петко Рачов Славейков - място за леене на даскали. В сградата има две музейни експозиции: "Елена през епохата на Възраждането" и "параклис Архангел Михаил" (изложени са икони, църковна утвар и стенописи пренесени от едноименната църква в село Шилковци).
На територията на Община Елена към настоящия момент са маркирани и се поддържат девет еко пътеки. Ние имахме желание да посетим водопада на река Мийковска, или наричан още Христовски водопад.
Той е обявен за защитен природен обект през 1974 г. Заедно с водопада се защитава и прилежащата му околна територия с площ 3,0 ха. Надморската височина, на която се намира е 400м. Водопадът се намира южно от махала Христовци, землище на с. Руховци.
Следвайки указанията, които открихме на вратата на туристическия информационен център много бързо стигнахме до пътеката, която водеше към него. След разклона от асфалтовия път се върви около километър - два пеша и ето го вадапада. Есенно време няма кака да е пълноводен, но въпреки това беше красива гледка.
Ето и описание, как да стигнете до водопада - От центъра на град Елена тръгвате в посока изток по главния път за Велико Търново. В индустриалната зона на града има отбивка в дясно в посока за град Сливен (Прохода Вратник). Карате по главния път и след 2-3 км. завийте на дясно по отбивката за село Руховци. В центъра на селото отново завийте на дясно посока на село Илаков рът, там ще видите табела за Христовски водопад. На около 1 км. между двете села има дървена табела и отбивка на която можете да паркирате автомобила си. Тръгвате по черния път и след около 10 минути ходене ще видите водопада. в района има изграден кът с пейки, маса и барбекю. Направихме по няколко снимки и се върнахме обратно в Елена, защото вече се свечеряваше, а на следващата сутрин трябваше да поемем към село Емен и Еменския каньон.