Цветовете на Рила - есен в сърцето на планината

Есента с нейните неповторими багри не може да бъде пропусната от запалените фотографи. През изминалите няколко години снимах есенните Родопи, но тази есен реших да сменя маршрута и така попаднах сред участниците в поредния фотопленер, организиран от фотоклуб „Осмо изкуство” под мотото "ЦВЕТОВЕТЕ НА РИЛА – ЕСЕН В СЪРЦЕТО НА ПЛАНИНАТА". Мястото, където трябваше да снимаме беше непознато за мен и затова реших да се включа в мероприятието. Природен парк „Рилски манастир” се намира в сърцето на Рила и е най-красивата част от планината. С вековни гори, високи планински хребети, буйни поточета, реки и езера с кристално чиста вода. По-голямата част от парк “Рилски манастир”  е собственост на българската православна църква. Паркът е с площ 25253,2 ха, и  е един от най-големите природни паркове в България. Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на сега Национален парк «Рила», а като отделна защитена територия е обособен през 2000 г. По различни проекти през последните няколко години на територията му е създаден национален център за професионално обучение на специалисти и мениджъри в защитените територии. Изградени са и продължава работата по изграждането на различни екопътеки. Информационният посетителски център на парка е на 16 км от гр. Рила по посока Рилски манастир и впечатлява с добре подредената експозиция, нагледни и печатни материали. - http://www.parkrilski-manastir.com/centre.php
Цветовете на РилаВ петък (19.10.2012) потеглихме за Рила. По пътя към хотел „Горски кът” имаше няколко спирки за снимане, защото есента беше нашарила гората с невероятни цветове. Пристигнахме по обяд, настанихме се по стаите и се органицзирахме за първия преход, който беше по поречието на Илийна река. С три джипа поехме нагоре по реката и след около 20 минути пристигнахме на голяма поляна, от която се отриваше прекрасна гледка към Рилските върхове. Имахме един час за снимке и всеки започна да издирва обекти и гледки. Все още есенното обагряне на гората не беше в пълната си сила. Преобладаваше жълтия цвят, но липсваше огненото червоно оцветяване на листата. Може би трябваше да дойдем след една седмица, но човек може ли да предвиди всичко. Въпреки това и въпреки безоблачното небе успяхме да направим по някой хубав кадър. Някои залягаха над гъбките, други фокусираха върху паяжините по жълтите есенни листа, трети композираха пейзажи и така неусетно мина часа, даден за снимане. Имаше и закъснели, които трябваше да чакаме и да подканяме с клаксоните да идват до джиповете, с които трябваще да се връщаме обратно. Докато чакахме закъснелите се появиха няколко облачета по небето и успях да снимам рилските върхове гарнирани с по-красиво небе. Вечерта имаше презентация в информационния център. Почетен участник в този пейзажен пленер беше авторът на много обикновени и инфрачервени панорами, основателя на страницата http://www.gigapano.eu, гост фотографът от Полша - Марек Чарнецки и фотографът-пейзажист Тодор Янков. При откриването на семинара Камен Гълъбов, експерт гори в ПП "Рилски манастир" разказа за парка и неговата история и видово разнообразие. Слайдшоу презентацията - "Нейно Величество Природата - уникалният  Художник, чийто творби заснемаме ..." – с лектор Тодор Янков ф.х. изобилстваше с доста хумор, който непрекъснато съпътства този прекрасен човек, обичащ с цялото си сърце природата! На вечерята в ресторанта решихме една група да снима рано сутринта изгрева на Кирилова поляна, а останалите да се погрижат за скарата и за обяда сред природата. В събота сутринта всечки бяхме на линия, въоръжени с фотоапарати, стативи, обективи и др. и чакахме във фоайето бай Тодор! След дълго чакане от повече от половин час решихме да тръгваме сами, за да не изпуснем изгрева. Потеглихме по пътя за поляната и там посрещнахме изгрева. Слънцето постепенно докосваше с лъчите си високите рилски върхове и те започнаха да се оцветяват в жълто-оранжев цвят. След като светлината стана достатъчна за снимане и на гората около поляната се разходихме по поречието на реката и пробвахме снимането на вода при различни скорости, филтри, ексронации и т. н. Минаването по хлъзгавите камъни със статив, фотоапарат и раница в ръка изобщо не е лесна работа, но гледките си заслужаваха риска да се поизмокрим малко. Гората беше осеяна с гъби, някои познати, други съвършино непознати за мен. Изкарах макро обектива и направих няколко хубави снимки на гъбките. Ето че пристигна и останалата група, която беше осигурила месо за скарата. Купонът около огъня беше съпътстван и със снимки, разбира се. Някои снимаха скарата, други гласяха една малка красива принцеса – дъщеря на колегата – фотограф Асен и сътвориха искински шедьоври с малката красавица. Който си е портретист се изяви, пейзажистите гледахме и се учехме от майсторите. С нас беше и майстора на портрети Генчо Петков, а от него има какво да се научи!
След обяда решихме да снимаме Рилския манастир от високо, но трябваше да намерим подходящо място, от където да има видимост. Бай Тодор ни обясни от къде може да направим такава снимка и привечер поехме обратно към манастира. Намирането на поляната, до която трябваше да стигнем, се оказа тлудна работа. Бродихме из висока коприва, търсихме брод през реката и накрая решихме да попитаме някой местен как да минем от другия край на реката. Оказа се, че си има път и голям каменен мост!!! Поляната се намира на един стръмен склон и изкачването до нея не беше лесно, но успяхме да стигнем навреме преди слънцето да е залязло. Трябваше да снимамаме в контражур. Кубетата на манастира бяха прекрасно осветени от залязващото слънце. Направихме по няколко снимки и се върнахме до моста, за да успеем да направим и няколко кадъра с водоскоците по реката. Останалите колеги бяха изчакали да се стъмни и да запалят осветлението на манастира, за да снимат в двора осветения манастир. Бяха направили страхотни нощни кадри!
Вечерта всеки предаде по няколко снимки и по време на презентацията Генчо Петков и Тодор Янков коментираха видяното. Коментарите бяха полезни за участниците във фотопленера. Имаше достатъчно качествени снимки, с които може да се организира изложба, каквото е и намерението на организаторите на пленера.