Фотопътеписи

Ваканционно селище Романтика - община Кирково

Ваканционно селище Романтика - община КирковоНикога не бях идвала в тази част на Родопите - местата на юг от Кърджали. Не очаквах, че са толкова гъсто населени тези райони. Махаличките и малките селца са накацали из красивите родопски поляни. Община Кирково всъщност е най най-южната част от България. Общината е съставена от 73 населени места, всички от които са села и махали. Ваканционно селище Романтика край Кирково е отлично място за отдих, плаж и риболов. Няколко дървени къщички са разположени на самия бряг на язовира край село Домище. Язовира е зарибен със шаран и при добра слука може да съчетаете почивката с добър улов. През лятото има възможност и да се поохладите в басейна, около който е разположен ресторант с красива градина. Съвсем наблизо е град Златоград, който, макар и в една много малка част е съхранил автентичната си архитектура в Стария град. Там може да разгледате различни функциониращи занаятчийски работилници - грънчарница, кожарница, шивачница и др. Ако имате желание може да прескочите и до Гърция - границата е само на 4 км от Златоград. Срещу 36 лева на нощувка гостите получават самостоятелна стая с баня, стилно и удобно обзаведена, с веранда отпред. Имат на разположение хавлии, еднократни чехли, сешоар, допълнителни завивки. Могат да гледат кабелна телевизия на LSD телевизори. А също да ползват ефирен интернет във всяка точка на комплекса. Телефонът за резервации е: 0886-323-213

Ако се разходите в околностите на Ваканционно селище Романтика може да срещнете някоя костенурка, гущерче, безброй пеперути и пчелички, които кацат върху килима от цветя, покрил поляните наоколо. Ще видите и работливите стопани, грижещи се непрекъснато за своите малки нивички с надежда за добра реколта.

Ето и моите снимки от това красиво място!

 Ваканционно селище РомантикаВаканционно селище Романтика - община КирковоРомантика

около ваканционно селище Романтика Романтикаиз Родопитеиз Родопите

привечер край Романтика

Сутрин край РомантикаСутрин

Гърция - Метеора

VarlaamДумата Метеор означава буквално "кръжи във въздуха" и разбира се напомня за метеор. Как е бил създаден този рядък геоложки феномен е една от тайните на природата и има много теории, въпреки че те остават теории и никоя не е доказана. Длуго невероятно нещо са манастирите на върха на тези непристъпни скали - те са чудо на човека и изглеждат също толкова чудно и правят Метеора едно от най-впечатляващите места за посещение в Гърция.

Метеора се намира в северозападната част на Тесалийската равнина на около 170 км югозападно от град Литохоро, на около 70 км западно от главния град на Тесалия Лариса, на 21 км от град Трикала и на 1-2 километра от град Каламбака (Стаги).

Там сред гъстата тъмнозелена маса на дърветата се извисяват приблизително 60 на брой гигантски (високи до 300 метра) скали, придобили през вековете вид на извисяващи се към небето кули с разнообразна форма.  Върху тях са кацнали около 24 манастира, от които сега само 6 са действащи. Не случайно туристите наричат Метеора осмото чудо на света.Метеора, манастирът Свети Стефан

Областта на Метеора първоначално е била заселена от монаси, които са живели в пещери в скалите през 11 век. Но тъй като времето става по-несигурно по време на ерата на турската окупация, те се изкачи по-високо и по-нагоре на скалите. Те са живеели на недостъпните върхове, където те са били в състояние да се снабдяват с провизии с помощта на стълби и кошници и така са изградили първите манастири.

МетеораВсе още има запазени кошници, които са се използвали за предвижване на хора и провизии. В момента манастирите са свързани с пътища, които ги правят достъпни за туристите.

По време на турската окупация, манастирите са били средища, които са поддържали жива елинската култура и традиции и не са били само религиозна центрове, но и академични, както и центрове на изкуството. Смята се, че ако не са били манастирите, елинската култура щеше да е изчезнала и съвременна Гърция щеше да бъде отражение на Османската империя с малко познания за своите корени и история. Манастирите са привличали не само дълбоко религиозните хора, но също и философи, поети, художници и дълбоките мислители на Гърция. Днес само шест от манастирите са действащи.

Наистина е ЧУДО и трябва да го видите с очите си, за да усетите неговото величие и уникалност!

Ето как го видях аз през моя обектив - Снимки от Метеора

Метеора, Манастирът "Свети Стефан"

Екопътека Струилица - Калето - Лъката по Девинска река

Екопътека Струилица - ЛъкатаНа два километра от град Девин се намира началота на една от най-живописните екопътеки – Струилица – Калето -Лъката. Изградена е по дефилето на Девинска река и на доста места преминаването от единия на другия бряг става по специално изградени мостове. Има обособени места за отдих, заслони и санитарни възли. Екопътеката е построена през 80-те години на миналия век от местното ловно стопанство „Извора”. Благодарение на проекта „Красива България” екопътеката е в този си вид от 2002г.  В местността около реката могат да се видят доста растителни и животински видове, които се срещат много рядко. Орфеево цвете - силиврякПрез месец юни минавайки по тази екопътека може да видите Орфеевото цвете, което местните хора наричат безсмъртниче. Името му идва от способността му да възкръсне отново след 31 месеца безводие. Цветовете са му бледолилави и много нежни. Расте по доста от скалите по поречието на Девинска река. Известно е още като силивряк или Haberlea rhodopensis. Легендите разказват, че нежто лилавото цвете поникнало от сълзите на Орфей.  Виолетовите фуниевидни цветове впечатляват всеки, който ги види с нежността си. С него древните легенди свързват божествената напитка амброзия и дълголетието. Намира се още и в района на Триград. Защитено е от Червената книга и е в червения списък на Международния съюз за защита на природата.
Спа комплекс СтруилицаНачалото на пътеката е местността Струилица, където се намират девинските минерални извори. Там е построен спа - комплекс Струилица Комплекса разполага с открити басейни с джакузи, парна баня, сауна, масажи, спортни развлечения - билярд, волейболно игрище, офроуд джипове и тенис маса.
Екопътеката минава покрай останките от крепостта Калето, където местните родопчани са се опитвали да спрат османските поробители едостига до местността Лъката. В защитената местност е обособена зона за риболовен туризъм с дължина 3 км., която предоставя отлични условия за риболов на балканска пъстърва. Реката е изваяла множество красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра. В местността „Калето” се намират останките на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в месността „Лъката” са открити останките от средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална  закрила. На около 30 минутен преход от паркинга в началото на екопътекага се намират и стъпаловидните водопади „Струилски дол”.

по екопътеката....

Екопътеката криволичи в началото покрай Девинска река и след окол 30 минути виждаме каскада от водоскоци.

Водопад Струилски дол

Продължаваме по пътеката и се наслаждаваме на уникалната красота около реката. Ето че на една от скалите забелязахме Орфеевото цвете в цялата си прелест и нежност. Бледо лилавите цветчета бяха на върха на една от скалите покрай самата пътека. Снимахме ги и продължихме по пътеката.


Силивряк - Орфеево цвете

силивряк, Орфеево цвете,

Наслаждавахме се на водоскоците и бистрата планинска вода, на разцъфналите цветя и зеления килим покрай реката.

Девинска река

Девинска река

Ето че се появиха и първите мостчета по които трябва да преминем на отсрещния бряг.

Екопътека Струилица - Калето - Лъката

Рояци пеперуди са накацали по пъстрите цветя край пътеката. Успях да уловя някои от тях въпреки бързането и гонитбата на групата туристи с която се движех.

 силивряк, Haberlea rhodopensis

Нежни цветенца са се надвесили над реката и се къпят в пръските вода.

здравец

Красивите гледки ни съпътстваха до първия заслон до мястото където трябваше да отдъхнем малко и да потеглим обратно, защото нямахме време за по-дълъг преход. Реших, че трябва да дойда отново на това прекрасно място през есента, когато багрите на гората ще са в есенна палитра от цветове. Надявам се да се върна отнова тук и да стигна до ктая на екопътеката.

Девинска река

Екопътека Струилица - Калето Лъката

Еменски каньон на река Негованка

Еменски каньон на река НегованкаСело Емен се намира недалеч от Велико Търново и заради неповторимата си природа е често посещавано от български и чужди туристи. Отдавна ми се искаше да дойда на това място и то точно през есента, за до го видя в цялата му прелест. Според мен това е най-красивия каньон в България. Река Негованка образува живописен вкопан в скалите дълбок пролом. Той започва южно от село Ново село, на 5 км от с. Емен. Началото на екопътеката започва с Еменската пещера, дълга 3113 м. Преди пещерата се е използвала за склад и затова в началото й има останала шахта от асансьор. Успяхме да разгледаме само входа й, защото тя не е открита за посещения от туристи и не е осветена. Времето още от сутринта ни изненада с лек дъждец и ни накара да сложим дъждобраните и да поемем по устието на река Негованка. Минахме на отсрещния бряг на реката и не след дълго трудно ходене по хлъзгавите камъни някои членове на групата се отказаха и се върнаха до автобуса. Еменски каньон на река НегованкаОстаналите продължихме, провирайки се през клоните на дърветата и не след дълго стигнахме до място, където беше невъзможно да продължим напред покрай самата река. Бреговете ставаха много стръмни и беше невъзможно да се движим по тях. Еменски каньон на река НегованкаВърнахме се малко назад и започнахме да се катерим по десния бряг, за да се изкачим до най-високата точка на каньона и трябваше да продължим напред към малък водоем. В началото на екопътеката нямаше никакво упътване как да се предвижим до водопада Момин скок, но ние бяхме сигурни, че ще го открием. Помогна ни GPS-а, с който разполагаше един от туристите от групата. След преход около 30-40 минути успяхме да стигнем до малък водоем и видяхме рекичката, която се вливаше в него. Трябваше да прекосим реката и да отидем на отсрещния бряг. Добре, че водата беше малко и имаше възможност да преминем през нея. На другия бряг имаше пътека, която не след дълго ни отведе до водопада Момин скок. Той е сравнително малък, но изключително красив. Височината му е около 10 м. и е закътан от трите страни с високи скали. Името на водопада идва от преданието, че по време на турското робство три моми от село Емен, които не искали да се потурчат са скочили от скалите във вира.Еменски каньон на река Негованка

Това е първата екопътека у нас (открита през 1990г.), на места доста страховита, със стръмни спускания, тесни пътеки и въжени мостчета над живописния каньон на река Негованка. След снимки край водопада започваме изкачване нагоре към билото на брега и се движим по левия бряг на реката, като не преставаме да се възхищаваме на приказните гледки. По протежението на Еменски каньон на река Негованкаекопътеката има доста стари дървени мостчета, които свързват единия с другия бряг на реката, но те в момента са забранени за минаване. Въпреки забранителните табели някои смелчаци от групата решиха да пробват здравината им и погледнаха от тях към дълбоката пропаст между скалите, където живописно се виеше малката рекичка. Есента беше нашарила с всички топли цватове гората около скалите. Гледката беше впечатляваща. Очите ти не могат да се откъснат от тази красота и не ти се иска да си тръгваш от това прекрасно място. След много спирания за снимки и почивки, за да се насладим на тази красота неусетно стигнахме до началото на екопътеката. Отново сме при пещерата и срещаме отказалите се колеги, които само могат да съжаляват за пропуснатата възможност да видят тази приказна цветна есенна палитра.

Нямаше време този път да отидем до Хотнишкия водопад, който се намира в този район, но това ще е повод да се върнем отново тук. 

Ето и моите спомени в снимки от това незабравимо приключение - Еменски каньон на река Негованка


Есенна разходка из Еленския Балкан

град ЕленаВ сърцето на Стара планина се е сгушило китно малко градче,  за чието име се носят легенди. Ето, че пристигаме по обедно време и първото ми впечатление от традчето беше за чистотата и приветливото излъчване на хората. Настанихме се в хотела и тръгнахме на разходка. Не след дълго открихме туристическия информационен център, но за наше съжаление той беше затворен. Въпреки това на вратата беше оставена информация как може да се стигне до забележителностите в околностите на град Елена. Имаше и описание как да намерим Христовския вадапад, който беше в плановете ни за посещение. Минахме по централния прощад, през парка и стигнахме до историческите забележителности питайки хората кое къде се намира. Град Елена е наричан "Българският Витлеем, защото по град Елена - общинския съветвреме на възрожденската епоха е имал три църкви. Тук по времето на Възраждането са се развили редица занаяти, търговията и културата. За това свидетелстват и паметниците, които еленчани са запазили за идните поколения. Църквата Свети Никола е построена преди 

град Елена

16 век и до днес са запазени красивите стенописи. Храмът е бил книжовно хранилище - църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. През 1800 година църквата е опожарена и в този пожар са изгорели по-голямата част от книгите. Без разрешението на турците, храма е възстановен само за 40 дни от населението на града. Църквата "Свети Никола" е изографисана от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Дървеният 

град Елена - Разсукановите къщи

иконостас и владишкият трон са също с голяма художествена стойност. Доста неща има за разглеждане в Елена. За съжаление не разполагахме с достатъчно време и затова малко на галоп разгледахме Даскалоливницата, която е превърната в музей, посетихме църквата "Успение на Пресвета Богородица", часовниковата кула,  Разсукановите къщи, 

Разсукановите къщи представляват един изключително интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петимата му сина. Петте тавана са без преградни стени, за да се съхрани семейния дух и чувството за родова принадлежност.

град Елена - къщата на Иларион МакариополскиКъщата музей “Иларион Макариополски” - В нея са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски - виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син - поетът сатирик Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище "Напредък".

Часовниковата кула е построена през 1812 година и е основен елемент в герба на града. В която и точка на града да се намираш невъзможно е да не я видиш, защото мястото й е избрано така. Даскалоливницата в гр. Елена

ДаскалоливницатаПостроена е през 1844 година за нуждите на първото класно училище, основано от Иван Николов Момчилов в далечната 1843г. . Тя също присъства като символ и в герба на Елена. Неин символ е перото, показващо будния дух на Еленчани, стремежа им към знания и просвета. Името й е дадено от нейния възпитаник - Петко Рачов Славейков - място за леене на даскали. В сградата има две музейни експозиции: "Елена през епохата на Възраждането" и "параклис Архангел Михаил" (изложени са икони, църковна утвар и стенописи пренесени от едноименната църква в село Шилковци). 

Попниколовата къща в гр. Елена

Попниколовата къща - една от най-характерните в град Елена. Строена е през първата половина на ХІХ век. В първите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова е наричана още “Старото инженерство”. Към улиците тя е триетажна - приземие и два етажа, а към двора - двуетажна с две стъпала над нивото на двора. Тази къща днес е превърната в Палеонтологически музей, като в нея са показани вкаменелости, открити в Еленския регион, които  ни връщат  милиони години назад във времето.
стара къща от гр. Елена

На територията на Община Елена към настоящия момент са маркирани и се поддържат девет еко пътеки. Ние имахме желание да посетим водопада на река Мийковска, или наричан още Христовски водопад.

началото на пътеката към Христовски водопад

Той е обявен за защитен природен обект през 1974 г. Заедно с водопада се защитава и прилежащата му околна територия с площ 3,0 ха. Надморската височина, на която се намира е 400м. Водопадът се намира южно от махала Христовци, землище на с. Руховци. 

Следвайки указанията, които открихме на вратата на туристическия информационен център много бързо стигнахме до пътеката, която водеше към него. След разклона от асфалтовия път се върви около километър - два пеша и ето го вадапада. Есенно време няма кака да е пълноводен, но въпреки това беше красива гледка.

Христовски водопадЕто и описание, как да стигнете до водопада - От центъра на град Елена тръгвате в посока изток по главния път за Велико Търново. В индустриалната зона на града има отбивка в дясно в посока за град Сливен (Прохода Вратник). Карате по главния път и след 2-3 км. завийте на дясно по отбивката за село Руховци. В центъра на селото отново завийте на дясно посока на село Илаков рът, там ще видите табела за Христовски водопад. На около 1 км. между двете села има дървена табела и отбивка на която можете да паркирате автомобила си. Тръгвате по черния път и след около 10 минути ходене ще видите водопада. в района има изграден кът с пейки, маса и барбекю. Направихме по няколко снимки и се върнахме обратно в Елена, защото вече се свечеряваше, а на следващата сутрин трябваше да поемем към село Емен и Еменския каньон

Христовски водопад 

 

Етрополски разходки

ЕтрополеЕтрополе ни посрещна с пролетни температури в края на месец януари. Имахме намерение да се разходим из града и околностите му. Първа спирка - Историческия музей на града, където разгледахме богатата експозиция. Етрополе има над 2500 годишна история. Първото селище възниква по тези земи още през VII-VI век преди Хр., като първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия. Смята се, че името на Етрополе идва от тракийския корен "етр" - вода, т. е. водно поле или е със славянски произход от "онтър" /вътре/, което е преминало в старобългарски език като "йетър" - "вътре" в смисъл на "вътрешно поле, обградено от хребети". През 16 - 17 век Етрополе се превръща в преуспяващи селище с развито рударство и занаяти, свързани с него. През този период в града и манастира "Св. Троица" (Варовитец) възниква Етрополската книжовно - просветна и калиграфско - художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина. Първото килийно училище в манастира датира от 1613 г. През 1749 година селището е разрушено от земетресение, но будните планинце бързо го възстановяват. През Възраждането градът заема достойно място във всенародния културен и национален подем. През 1828 - 1830 година в града е построена една от първите училищни сгради, пригодени за взаимно училище. През този период се наблюдава и засилено църковно строителство. През 1866 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България. След като през 1866 година градът отпада като околийски център, той постепенно запада. Будните етрополци напускат родния си край и се отправят към големите азминистративни центрове. Замират занаятите и търговията. През 1870 година Левски създава Таен революционен комитет с председател Тодор Пеев. Етрополци участват в легията на Раковски, в четите на Хаджи Димитър,и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, Христо Македонски и Христо Ботев. Етрополе е освободен от турско робство от Западния отряд на ген. Гурко на 24,11,1877 година. В средата на XX век Етрополе започва да се развива като курортен град, използвайки благоприятните си природни и културно-исторически забележителности. Това научихме от посещението на ист. музей на града.

Часовниковата кула в Етрополе

   Следващия обект беше часовниковата кула - една от най-старите в България, висока 20 метра, зидана от речен камък. Тя е изградена през 1710 година от майстор Тодор като наблюдателна и отбранителна. През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова. Опитният майстор Дидо изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира "Св. Атанас". Кулата е реставрирана, часовникът работи точно и до днес. Обявена е за архитектурен паметник на културата. Имахме около час и половина време да се разходим и чувайки носещата се над града духова музика попитахме от къде идва тя. Отговориха ни, че всяка неделя от месец януари етрополци прознуват на някой от близките хълма Свети Атанасий. Палят се огньове и хората излизат в планината да се повеселят и да изгонят зимата. Показаха ни пътеката, по която трябваше да се качим на върха и трима души поехме нагоре през брезовата и борвата гора. Пътеката беше доста стръмна, но това не ни разколеба. Имахме на разположение около час време. Най-после сме на върха. Имаше няколко големи огнища в които се печаха пърленки, шишове с мръвки и други вкусотии. Младежкият духов оркестър засвири и хората веднаха завиха кръшни хора. Поиграхме и ние на хорото и опитахме от пърленките, с които ни почерпиха местните жители. Ако имахме повече време щяхме да поостанем още, но трябваше да се връщаме към групата, която ни чакаше в центъра на града.

Празнуване на  Атанасовден на връх Камичето край Етрополе

Атанасовден край ЕтрополеПразнуване на етрополци в местността КамичетоПразнуване на етрополци в местността Камичето - 2013

Ето още снимки и видео от този празник на етрополци -  "Камичето" събра десетки етрополци

Следващия обект от маршрута беше църквата Света Троица и Етрополския водопад. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа, която е най-голямото книжовно средище в Северна България през ХVІ-ХVІІ в.. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи. През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище. Манастирът е разположен на травертинова тераса в северното подножие на Черни връх в Етрополската планина. Изненада ни с добрата си визия - както отвън, така и отвътре. Стенописите бяха реставрирани и грееха с ярките си цветове. Дворът беше почистен и подреден. Посетихме и скривалището на Васил Левски, в което е подредена малка експозиция.

Манастирът "Света Троица" край Етрополе

Някои се полюляха и на люлките в двора на манастира, предназначени за децата. Детското в нас не бива никога да умира!!!.

Етрополски манастир Света Троица Етрополски манастир Света ТроицаЕтрополски манастир Света Троица

Етрополски манастир Света Троица Етрополски манастир Света Троица Етрополски манастир Света Троица

Поехме по екопътеката към водопада. След около 10-15 минути видяхме и самия водопад "Варовитец", водещ началото си от карстов извор. Нямаше много вода, но сигурно при пълноводие е много хубав. Напролет ще трябва да се идава отново на това място, за да го снимам. Самата екопътека е открита в края на миналата година и в нея са вложени доста средства по оперативна програма "Развитие на туризма". По цялата й дължина има места за отдих, люлки и пързалки за децата. Близостта й до град Етрополе я прави едно чудесно място за разходки в почивните дни на местните жители и на много туристи от цялата страна. 

Етрополски водопад Етрополски водопад По екопътеката към Етрополския водопад

Общината е вложила един милион лева за устойчиво развитие на туризма - реконструкция на часовниковата кула и на 5 църкви с принадлежащите им територии, както и на екопътека до Етрополския манастир; реконструкция на три детски градини, с цел подобряване на енергийната ефективност; два обекта в социалната сфера – Център за деца с увреждания и Дом за стари хора. Явно кмета на град Етрополе и общинския съвет си вършат много добре работата и със сигурност туризма в този край на България ще се развива в следващите години още по-добре, отколкото до сега. Много е направено и Етрополе вече има европейски вид!

Етрополе Историческия музей в Етрополе Етрополе    В района на Етрополе има доста туристически обекти, които можете да посетите: хижа Старопланинец, хижа Рудината, хижа Чавдар, хижа Мургана, хижа Кашана, хижа Стражата и хотел Кокалско, където има добри условия за ски! Може да прочетете фотопътеписа ми за хотел Кокалско и да разгледате снимките от там в тази статия - Зимни разходки из Етрополския Балкан

Зимна приказка

winterВсички снимки са от едно красиво място в Средна гора - Панагюрски колонии. Намира се на 15 км. от гр- Панагюрище по посака към гр. Средногорие. Природата беше сътворила истинска зимна приказка.

Студът беше непоносим (около -15 градуса), Пръстите на ръцете ми бяха замръзнали, но въпреки това не можех да спра да снимам, защото всяка следваща снимка беше по-красива от предходната!

И утрините и залезите бяха приказни! Небето вечер се оцветяваше в красиви розови нюанси и няма как да не се захласнеш по тази феерия от цветове, които могат да се видят само за много кратко време, няколко минуги преди и след изгрева или залеза.

Изгревите бяха също толкова красиви и още по-мразовити! Снегът скърцаше под краката, а дърветата бяха натежали от сняг и скреж. Бяла тишина.....

Разгледайте моята Зимна приказка!

Зимна приказка


Зимни разходки из Етрополския Балкан

Хотел КокалскоРешихме да се разходим до Етрополския Балкан с надеждата, че ще има сняг и ще можем да покараме ски. Хижа Стражата и хотел Кокалско имат изграден малък влек и ски писта със ски гардероб. Цените за нощувка са народни и човек може за малко пари да покара ски при сравнително добри условия. Хотел Кокалско се намира на 20 км южно от Етрополе и разполага с два апартамента, шест двойни стаи със собствен санитарен възел, както и стаи с 3, 4, 5 и 7 легла с общ санитарен възел на етажа. Ски пистата е осемстотин и петдесет метрова със ски-влек и ски-гардероб. Има ресторант с 50 места и битова механа с камина. Телефоните на хотела са - 0878 / 805120 0720 / 67340. Пристигнахме по обедно време и някои веднага се запътиха към ски гардероба. Пистата беше в много добро състояние, влека работеше и ето че се понесоха по бялата писта най-запалените скиори от групата. Тези, които не можеха да карат си направиха преход до върха на пистата и по билото на планината в рамките на около 2 часа. Времето беше чудесно за разходка из планината. Духаше слаб вятър, но от време на време се показваше слънцито и температурите ставаха със знак плюс! Изкатерихме се на най-високата точка, където е поставено обръщалото на влека. Горе вятъра беше доста по-силен и пронизващ. Направихме си снимки  и потеглихме надолу. Слизането се оказа по - трудно от изкачването. На няколко места около самата писта имаше навявания и затъвахме в снега, който достигаше 50-60см. Имаше много интересни дървета по пътя надолу. ски пистата на хотел КокалскоОсобено ни впечатли едно изсъхнало дърво на чийто изсъхнал клон беше се вкоренило друго малко дърво. Снимах всичко интересно по време на спускането надолу. На няколко пъти слънцето огряваше върховете на планината, като в същото време над нас бяха надвиснали тежки облаци. Времето се променяше с всяка минута. Най-малките скиори се радваха най-много на пухкавия сняг и стояха на ските много стабилно. Начинаещите от групата не  посмяха да се качат до върха със ски-влека и правеха опити за спускане в началото на пистата, където има условия за обучение на начинаещите скиори и наклона е много малък. 

  по ски пистата Етрополска Стара планина

  Стара планина край Етрополена върха по билото 

Неусетно деня започна да преваля и ето, че светлината вече и точно за снимки. Огрените от слънцето върхове нямаше как да бъдат пропуснати от един фотограф. Грабнах фотоапарата и хайде пак нагори по склона, за да имам видимост. Ето и няколко снимки от този момент, който беше за кратко време и ако не си на правилното място, можеш много лесно да го изпуснеш. При пейзажната фотография, за разлика от студийната не можеш да контролираш светлината. Тя се контролира от онзи, който е горе и пуска осветлението всики божи дин както и където си поиска!

хотел Кокалско  залез над Стара планина залезно 

Залез над Стара планина хотел Кокалско привечер в Стара планина 

 Хотел Кокалско край Етрополе  

Вечерта се спусна бързо над планината. Пробвах няколко нощни снимки и след това си спретнахме добър купон в ресторанта на хотела. Песни и танци почти до зори. Сутринта също беше накичила небето с красиви облаци, които макар и за кратко си струва да заснемеш, но за това упражнение трябва да се става рано и е трудно за изпълнение след късно лягане! Направихме си снимки пред хотела и поехме към Етрополе и околните му забележителности, които съм описала в един друг фотопътепис - Етрополски разходки

Кокалско

Златоград - завръщане в миналото

ЗлатоградНяколко пъти съм посещавала този град и винаги ми се е искало да се върна отново тук. Ето един пример как може да се развива туризъм в България. Идеята е на инж. Александър Митушев, който решава да създаде точно тук един прекрасен малък туристически оазис в центъра на малкото кройгранично градче. Единствения за сега в България частен етнографски ареален комплекс. Разхождайки се из кълдъръмените улички се пренасяме в миналото и ни се стува невероятно точно тук на края на България да се почувстваме повече българи и да се потопим в пленителните багри на българските занаяти. Малките съградени дюкянчета впечатляват със своята автентична атмосфера. Работилничките

Златоград - тъкачницата

 отново са оживели и сръчните ръце на майсторите извайват красиви глинени съдове, пищни шевици и гайтани, гласовити чанове и камбани! Хотелите и къщите за гости никнат една след друга и всяка следваща година все по-трудно се намират свободни места, особено през почивните дни. Стария град привлича все повече български и чуждестранни туристи, а и хората предоставят качествени и интересни услуги. Природата наоколо е изключително красива. Родопските селца са една невероятна гледка, на която не може да се устои.

   
     

На десетина километра от Златоград в посока село Старцево се намира едно неизвестно за повечето българи място - Белите камъни. Местните разказват, че това е било тракийско светилище. Потегляме рано сутринта към селото, за да търсим светилището. Точно в центъра на селото се намира малка могилка, чийто връх е осеян с бели камъни, наподобяващи мраморна скала. Явно това е мястото. Оставяме колите и се изкачваме на най-високата точка. Гледката наистина е впечатляваща. На където и да се обърнете ще видите планинските върхове на Родопа планина, които сякаш са обградили това свято място. Може да се направи 360 градусова панорама. Подредените малки терасирани дворчета са потънали в зеленина и спокойствие. До някои от малките махали няма път и за да стигнете по-близо траябва да въврвите по отъпкани тесни пътеки. В някои от дворчетат има малки сламени къщички и купи със сено, които служат за храна на добитъка през зимните месеци. През пролетта нацъфтялите дървета насред зелените поляни и дворове са прекрасна гледка, която един фотограф няма как да пропусне. а през есента гората се обагря с топлите есенни цветове, което много ярко изпъкват на фона на вечнозелените борови гори. Есенните минзухари са осеяли поляните и като лилави свещици огряват полянките наоколо.

Ето и част от снимките от околностите на село Старцево.

село Старцево    
     

Друга интересна и неизвестна за масовия турист забележителност в близост до Златоград е природния феномен - скалните гъби, които се намират между селата Добромирци и Бенковски непосредствено край пътя в посока Кърджали. Това не са известните гъби край с. Бели пласт. Вглеждайки се по-съсредоточено в скалите край пътя можем да ги оприличим и на различни фигури - динозавър, костенурка и т. н. Най-добре оформената гъба се намира в края на поредицата скални образувания, непосредствено преди село Бенковски. 

В Златоград има още много забележителности, които могат да се видят - етнографския музей, килийното училище, Църквата Храм - паметник "Успение Богородично", църквата "Свети Георги Победоносец" и др.

Съвсем наблизо е и граничния пункт Златоград - Термес, който свързва България с Гърция. За няколко часа ще сте на брега на Егейско море. Нашата разходка продължи през Драма, Ксанти, Филипи и Кавала. 

Изворите на Света Варвара в град Драма

изворите на Света Варвара в град ДрамаДнешният град Драма е бил обитаван още от праисторически времена. За това свидетелстват данните за село Arcadia, което се е намирало по тези земи. В края на четвърти или началото на трети век пр. н. е., на мястото на днешния град Драма е създадено малко селище, чиито жители отглеждат лозя и почитат бог Дионис. Малкият град остава активен по време на римските и византийски времена. Завладян е от османците през 1371 (или 1383). Освободен е и обединен с гръцката държава на 1 юли 1913, по време на Междусъюзническата война. Минавайки през градчето по път към град Кавала се спряхме на кратка почивка, за да разгледаме парка в центъра на града, където се намират изворите на Света Варвара. Паркът е приказен. Има множество дървени мостчета, водоскоци, водопадчета, езерца, които преливат едно в друго и из които плуват красиви патици. В самия център на града това е един красив зелен оазис, където човек може да се разходи, да изпие чаша кафе, съзерцавайки плуващите по водата птици и да се наслади на красивите цветя наоколо. Ако пътувайки към гръцкото море минавате край Драма, отбийте се за кратка почивка сред това зелено спокойствие в центъра на забързания град. Сигурна съм, че няма да останете разочаровани. 

   
     

Ето и още мои снимки от това красиво кътче - Изворите на света Варвара в град Драма.

Истанбулска приказка

Istanbul, Джамията ОртакьойПътешествието до Истанбул се случи благодарение на една впечатляваща група от около 45 фотографи, които си организирахме фотопленер. Това беше едно незабравимо пътешествие с красиви спомени. Родината на лалетата ни посрещна с цялата си пищност и многообразие! Лалета имаше навсякъде и във всички възможни цветове. Те бяха аранжирани ловко с нискостеблената иглика, която ги допълваше цветовото 

tulipsИстанбул – мегаполис, стъпил на два континента, който в миналото е бил престолен град на 3 велики империи – Римската, Византийската и Османската. Една пета от населението на днешна Турция живее в Истанбул. Населението му е над 12 милиона . Мегаполис, който е дълъг 190км и е широк 50км. Градът е основан от Константин Велики през 326 година. Константинопол е бил бастион на християнската религия до 30 май 1453 година, когато в осем часа сутринта, Мехмед II стъпва в столицата и заповядал да превърнат църквата Света София в джамия. Истанбул, Синята джамия

Основните забележителности на Истанбул са в "Историческия полуостров" на града, където са най-старите му части Сарайбурун и Султанахмед. Тук е дворецът Топкапъ - старата резиденция на османските султани, от където повече от 400 години са вземани важни решения и изпращани мощни армии срещу Европа. Днес тук могат да се видят безценни съкровища и изключително скъпи 65 000 произведения на изкуствата. Наблизо е джамията Ахмедие - единствената в света с шест минарета. Заради облицовката й със син и зелен фаянс я наричат Синята джамия. Особено красива е тя вечер, когато е осветена със светлини, заедно с намиращата се срущу нея „Света София”. Между двете се намира фонтанът, в чиито води се отразяват светлините им.

Истанбул е запазил толкова много исторически забележителности, че едва ли през двата дни, с които разполагаме ще можем да видим всичко.

След дълъг нощен преход пристигнахме пред хотела рано сутринта, оставихме багажа, взехме фотооборудването и се отправихме към прощада с двете най-прочути джамии! Ето няколко снимки от събуждащия се град.

Ето я и "Света София", наричана още Великата християнска катедрала. Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредиц. Съвременната сграда е е построена от най-добрите архитекти по времето на император Юстиниян I - Антимий от Трал и Изидор от Милет. Името й идва от гръцкото Ая София или "свещена мъдрост". "Света София" е построена за рекордните пет години - и е открита официално на 27 декември 537 г. През 563г. куполът на катедралата е издигнат отново, след като е бил разрушен от земетресение. Следват нови укрепвания на през IX и XIV век.

Hagia SophiaСвета София е един от най-величествените оцелели паметници на византийската архитектура. Интериорът й е бил с изобилие от мозайки, мраморни колони и облицовки. Храмът е бил така богато и красиво декориран, че според легендата Юстиниян I възкликнал: "Соломоне, аз те надминах!".

По време на латинската окупация (1204-1261) църквата се превръща в римска католическа катедрала и огромна част от съкровищата й са разпръснати. След като турците превземат Константинопол през 1453 г., Султан Махмуд II Завоевателя я превръща в джамия. След молитва в "Света София", султанът възкликнал: "Моята столица вече е Истанбул!" от 1934 г. до днес е музей.

През периода на съществуването си от близо 1700 години византийската църква “Света София” в Истанбул е натрупала много и интересни тайни, които продължават да се разбулват и днес - една по една. През 1934 г. тя е обявена за музей.

Истанбул, Синята джамияТочно срещу Света София си намира Джамията “Султан Ахмед” (Синята джамия). Нарича се Синя, заради цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Построена е в началото на 17 век по поръчение на султан Ахмед I. Джамията има 6 минарета, като основната цел е била да надмине по размери и красота Света София. Тя наистина е огромна. Височината на купола й е над 40 метра. Всеки може да влезе да я разгледа (включително жени), но основното и предназначение е провеждането на молитвени церемонии.Истанбул, Сината джамия

Друга забележителнос е Площадът “Хиподрум” - Намира се пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм.

Истанбул, Топ КапъСлед фоторазходката из двете джамии се отправяме към Топкапъ - Резиденция на Османските султани в продължение на 400 години до 1853 г., когато тогавашният султан се премества в двореца Долмабахче - построен в европейски стил. Топкапъ сега е музей, в който се съхраняват богати колекции скъпоценности, заграбени или получени като подаръци през вековете. Не разрешават да се снима и бяхме принудени само да гледаме, без да можем да снимаме тези безценни богатства!!!

Сараят се състои от много сгради и е разделен на 4 двора, до които аристократите от йерархията са имали различни нива на достъп. Интересно е да се разгледа харемът на сарая, където някои от вътрешните стени са стъклени или като решетки. За да влезеш в сарая си плащаш допълнително! Добре измислено!

ИстанбулПрибрахме се в хотела да поспим след нощния преход и привечер отново грабнахме фотоапаратите и организирани на групички по наколко човека тръгнахме на лов за снимки. Разходихме се до централния площад и централните градски улици. За да се усети атмосферата на града, трябва да се ходи пеша. Истанбул е космополитен град, разнороден и пъстър по ориенталски. Хората са мили, любезни и услужливи. Всеки втори говори перфектно български и нямахме никакви проблеми относно езика. Имат туристическа полиция, която е готова да помогне и за най-елементарен проблем. Много държат на туризма и правят всичко възможно посетителите да останат доволни. Всеки е готов да те упъти, да те ориентира и да ти продаде нещо!

Истанбул, Света СофияРазхождайки се из Истанбул, неусетно настъпи нощта. Тозе град не спи. След като затворят магазините, настъпва часът на уличните търговци. Изникват от тъмните сукаци и разстилат по тротоарите своите преносими сергиики. Цените са невероятно ниски и няма как да не те убедят да си напазаруваш подаръци за близки и роднини на много изгодни цени!Истанбул, Синята джамия,

Дойде време за нощна фотография. Взехме стативите и потеглихме отново към двете джамии. Нощните снимки бяха предизвикателство за доста от колегите фотографи. Някои за пръв път снимаха през нощта. По-вещите в занаята и по-знаещите даваха настъвления и препоръки при кава бленда, при какво исо и при какво скорост да снимат. Всеки се опита да запечата този момент и да запази частица от атмосферата на този красив град.

Прибрахме се в хотела към 2 часа през нощта и уморени от скитане заспахме веднага. На следващата сутрин ни чакаше разходка по Босфора.

Истанбул, по БосфораРазходката с корабчето беше невероятно преживяване. Гидът не преставаше да обяснява коя сграда каква е. Движехме си край палати, дворци, катедрали, джамии, университети, къщи, в които са снимали най-нашумелите турски сериали и т. н. Всеки щракаше с фотоапарата и се стремеши в движение да направи хубави снимки от това прекрасно място. Истанбул, Мостът АтатюркСтигнахме и до моста „Ататюрк” над Босфора,.протокът, разделящ Европа от Азия. Мостът е проектиран през 1950г. Основите му са положени на 20.02.1970г. и е открит на 29.10.1973г. - в деня на 50-годишнината от провъзгалсяването на Турция за Република. При строежа му са взели участие 35 турски инджинера и 400 строителя Дължината му е 1560м. и е широк 33м. Разстоянието между пилоните е 1074м. Между двете колони на моста са опънати 10 412 стоманени въжета. По него минават всеки ден около 200 хил. превозни средства и 600 хил. Пътника. Той е 4-тият най-голям в света висящ мост.

След разходката с корабчето предстои да минем по него и да стъпим на азиатския континет. Преминаването през моста е платено и е забранен за пешеходци. Само веднъж в годината може да минете пеша по тази мост и това е деня, в който се провежда интерконтиненталния маратон.

Истанбул, църквата Свети СтефанАзиатската част е по-бедна и това личи още при влизането в нея. Отправяме се към желязната църква „Свети Стефан”.

Истанбул, Българската църква Свети СтефанХрам със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите. Издига се в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона.Църквата Свети Стефан в Истанбул Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори.

Истанбул, мостът над Босфора

Вечерта – отново нощни снимки, този път от моста над Босфора. На следващия ден потеглихме по обратния път за България. Отбихме се в Одрин и там разгледахме и снимахме Селим джамия или Селимийе джамия. Мюсюлмански храм в Одрин, построен в периода 1568-1574 от османския архитект Синан в чест на султан Селим II и е отворена за богослужение на 14 март 1575г. Счита се за най-високото архитектурно постижение на Синан, който я построява  на 80 годишна възраст. Селим джамия, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул спадат към така наречените "султански джамии".    Диаметърът на купола, издигнат върху  8 основи е 31,25 метра. Джамията има 4 минарета високи 70,89  метра. С голяма стойност са порцелановите плочки, с които е украсена, като една част от тях са занесени от руския генерал Скобелев в Москва по време на руско-турската война.

Така завърши моята Истанбулска приказка! Обещах си да посетя този град отново и то отново в периода, когато цъфтят лалетата, за да се потопя пак в неговата невероятна красота! Посетете го и Вие при първа възможност!

Истанбул, Топ Капъ

Ковачевица и Лещен

село КовачевицаСело Ковачевица е едно от местата, където като пристигнеш ти се струва, че времето е спряло. Тишина, спокойствие, каменни стари къщи и тесни калдъръмени улички. Селото е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват и е запазила живописната си възрожденска архитектура. Селото е разположено по поречието на река Канина, чието корито криволичи из красивите родопски възвишения. По поречието на реката има маркирана еко пътека - "Канинска екопътека", която  Екопътеката преминава от двете страни на р. Канина , ляв притокКовачевица на р. Места и свързва четери населени места - Скребатно, Ковачевица, Горно Дряново и Лещен. Екопътеката е доста екстремна, защото има на места доста стръмни участъци. Канинската екопътека е създадена по проект “Нови алтернативи за поминък за общините Гърмен и Босилово, чрез развитие на устойчив туризъм и сътрудничество между община Гърмен и община Босилово” през 2006 година по програма “Опазване на околната среда, културното наследство и институционално сътрудничество на регионално / местно ниво – България – Македония.

село ЛещенОтивайки към Ковачевица, се минава през село Лещен. Това малко селце през последните няколко години се разви като едно от местата със селски туризъм в България. Най-забележителна е глинената къщичка, изградена през 2005 година, която досущ наподобява къщата на Флинстоун. Направена е изцяло от глена и в нея може да отседнете за около 120 лв. на вечер. Вътре къщата е обзаведена и има всички удобства. Освен нея има и около 30 къщи за гости, които могат да се наемат. Уличките също както в Ковачевица са кълдъръмени и стръмни. На 5 километра от Лещен се намира балнеокурорта Огняново, който разполага с множество басейни и спа хотели. В Лещен има възможност да си направите джип сафари и да посетите резервата “Тъмната гора” с вековни буки и елови дървета, скалните образования, които са тракийски светилища “Козият камък” и “Черната скала”, каньонът на река Канина и местността “Синия вир”. 

В центъра на село Лещен се намира старата кръчма, която преди това е била килийно училище. В нея се предлагат много местни специалитети. 

Ето и моите снимки от тези две автентични български села - Ковачевица и Лещен!

село Ковачевица село Лещен - глинената къща
   
 

Комплекс "Винарска изба" в с. Старосел

Винарска изба с. СтароселКомплексът ВИНАРСКА ИЗБА СТАРОСЕЛ дава възможност не само да вкусите вино от земята на траките, но и да се потопите в атмосферата на една отминала епоха. Уникалната обстановка и акустика, тракийските ритуали, които се възраждат под съпровода на флейта, удоволствието от общуването и емоцията от опитаните вина предизвикват божествено състояние на духа.  За траките виното е било магическа напитка. От него са черпили вдъхновение и сила. Консумацията е била неизменна част от ритуалите, които са практикували. Именно виното е било онзи елексир, който е извисявал духа на посветения и му позволявал да напусне тялото и да се пренесе в света на боговете, за да получи техните съвети и напътствия. За траките виното е свързано с веселие и блаженство. Комлексът „Старосел” се допълва от производствени помещения, изградени в автентичен възрожденски стил, дестилерия, малък хотел и ресторант. Прекрасната природа и разположените в непосредствена близост археологически паметници, създават отлични условия за културен туризъм, туристически излети, почивка и спорт.

Комплекс „Винарска изба Старосел” се намира на няколко километра от с. Старосел и е в непосредствена близост до откритите находки на древните траки в Тракийския култов център. Хотелът се състои от 2 апартамента с камина, 4 студия, 8 спални и 8 двойни стаи с общо 50 легла. Има спа – център, конферентна зала, ресторант, охраняем паркинг, фитнес и басейн с топла минерална вода. Телефон за резервация: 0896 608 556

История за виното

През 7 000 – 8 000 г. Пр. Хр. Около Дамаск съд с гроздов сок престоял доста дълго време на топлина и започнал да ферментира. Любопитен прародител на днешните сирийци опитал питието и останал възхитен от замайващото му действие. От тогава вече граздето не се ядяло вече само сурово и сушено

Хипократ, един от първите лекари учени в Древна Гърция, препоръчвал още по онова време умерената употреба на вино като лекарство. Научните изследвания потвърждават, че синьото грозде и произведеното от него червено вино съдържат най-много и най-силни стимулиращи вещества. Древните гърци и римляни използвали гроздовия сок като прекрасно пикочогонно, слабително, общоукрепващо и отхрачващо средство. Няма съкровище, открито по нашите земи, в което да не присъства съд за вино. Виното е било на почит по нашите земи още от траките, та до днес. Казват, че по чаша вино на ден е здравословно, но прекаляването е опасно, особено за черния дроб, така че както са казали древните траки: „Мярката във виното е най-хубавото нещо”.

Винарската изба в Старосел е с капацитет на преработка – 1000 тона грозде на година и е с уникална за България технология на производство, която включва специална техника на ферментация и селекция на гроздето. Посетителите могат да разгледат и Дестилерията – мястото, където се произвежда традиционната българска ракия, както и Храмът на виното, наричан от гостите Храм на бог Дионисий.

Може да си изберете от различни пакети на дегустация на вината, които са с различни цени. В края на дегустацията на всеки се връчва септификат, че е посетил „Храма на виното”.

Освен дегустация на вина, комплексът предлага на своите гости конна езда, състезания по Мини - голф, състезания по Paintball, стрелба с лък, разходка с каручка, прекопаване на десертните сортове грозде и др.

Ресторантът

Мелник - съжителство на минало и настояще

трад МелникНай-малкото градче в България - сгушено е сред пиринските върхове, запазило в себе си наследството от миналото на този красив край. Това е един град - музей. Уличките са тесни и стръмни, на някои места с автентична калдъръмена настилка. Дори новопостроените хотели са направени в стар стил и скат да ни върнат назад във времето. Винарните къщи на Мелник са известни не само в България. Тук може да опитате от ароматните вина и да се разходите из красивите околности на града. Местата, които може да посетите са - Кордопуловата къща, Пашовата къща, Роженския манастир, мелнишките пясъчни пирамиди и някои от атрастивните туристически маршрути - Мелник - Роженски манастир, Мелник - хижа Пирин, която е на 1650 метра надморска височина и Мелник - хижа Малина на 1674 м. надморска височина. Намерените разкопки около градчето свидетелстват, че първите заселници по тези места са тракийското племе Меди, от което произлиза и легендарният Спартак. След това по тези земи са живяли римляните, а името на града са дали славяните, които го наричат така заради пясъчните пирамиди, които изобилстват из околността на града. През 1215г. Мелник става столица на независимото феодално кнажество на деспот Алексий Слав. Руините на крепостта му са запазени и до днес и се намират съвсем близо до града. През 1968 година Мелник е обявен за град - музей.

Най - посещаваното място в града е Кордопуловата къща. Тя е построена през 1754 година. Първоначално сградата е служела за производството и съхранението на вино и е принадлежала на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на семейството - Манолис е загинал по време на Балканската война. През 1912 година той осигурява подслон на Яне Сандански - освободителят на Мелник от турското робство. Манолис бил убит от турците, напускащи града. Днес в Кордопуловата къща може да се види и дори да се влезне в тайникът, където се е крил Яне и други българи, участващи в освобождението. Кордопулувата къща се посещава от 30 000 туристи годишно. Кордопуловата къща е най-голямата запазена къща от XIX век в България.  Тя се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба. 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. Кордопуловата къща е включенa в стоте национални туристически обекта на България.

Мелникгр. Мелникгр. Мелник

 гр. МелникМелникгр. Мелник - Кордопуловата къща

 гр. Мелник - Кордопуловата къщаКордопуловата къщаМелник

МелникМелникМелникКордопуловата къща - Мелник

МелникМелникКордопуловата къща - вътрешен интериор

Кордопуловата къща - вътрешен интериорКордопуловата къща - вътрешен интериордегустация на мелнишко виноВинарската изба на Кордопуловата къщаград МелникМелник

Местността Рупите - източник на енергия и сила

Храмът "Света Петка Българска" в местността РупитеМестността Рупите се намира на 7 км. от гр. Петрич. Тук се намира храмът "Света Петка Българска", който е построен по волята на пророчицата баба Ванга през последните години от живота й. Когато попитали Ванга защо е избрала това място за свой дом, тя отговорила - „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна."  Около храма има добре поддържан парк с места за отдих - пейки, беседки и много цветя. Според Ванга това място излъчва силна енергия, с която всеки дошъл тук може да се зареди. Иконите в храма са нарисувани от Светрин Русев, като образите на светците да доста реалистични и не се одобряват от българската православна църква. Поради тази причина храмът не е признат от БПЦ. В близост до храма има минерални извори и басейни с минерална вода. Местността Рупите се намира в подножието на връх Кожух. В миналото тук е изригвал вулкан и поради тази причина в местността има магмени скали и минерални извори. Температурата на водата е 75 градуса. Тя има лечебни свойства и е полезна за заболявания на опорно-двигателната система, нервната система, помага и при гинекологични и кожни заболявания. Според Ванга "Кожух" е ключът към разгадаване на древното ни минало. Тя твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.
От връх Кожух се открива невероятна гледка към Петричкото поле. На 2 км. източно от Рупите в местността Кожух се намират останките на Античния град Петра - IV век преди н. е.

Храмът "Св. Петка Българска" в РупитеХрамът "Света Петка Българска" в Рупите"Света Петка Българска"Местността РупитеРупитеХрамът на Ванга в Рупите

Мъжкото хоро в Калофер на Йордановден - 2013 на две различни места!

Мъжкото хоро в Калофер 2013Тази година реших да присъствам на традиционното Мъжко хоро на Йордановден в Калофер.  Всяка година гледам прекрасните снимки от това събитие и ето, че с група приятелчета - луди фотографи, като мен решихме да отидем да поснимаме заедно. Срещата беше в центъраМъжкото хоро в Калофер 2013 на Калофер рано сутринта, за да си пазим място около моста, където се играе хорото всяка година. Ставането рано сутринта в 4 часа не ми беше по вкуса, но за фотографията трябва постоянно да се правят жертви! Потеглихме бавничко по заледения асфалт и след около час и половина сме в Калофер. Звъня на колегите и те ме информират, че ще има не едно, а две хора. Едното, предвождано от кмета на Калофер, а другото от местните жители, които са решили да се разграничат от пМъжкото хоро в Калофер 2013оказното представяне на властимащите пред медиите. Традицията на това мъжко хоро е от стари времена - изграждали са бент на реката и само мъжете са се хващали на хорото, като са вярвали, че по този начин ще са здрави през следващата година. Решихме да отидем на второто хоро, тъй като полицаите не пускаха фотографи без акредитация на централното място в града. Мъжкото хоро в Калофер 2013Ето, че пристигнахме на около 2 километра по поречието на река Тунджа, където местните жители бяха направили бент на реката и нивото на водата беше достатъчно високо. На брега бяха запалили огън, около който се наредихме и ние да се постоплим. Валеше ситен снежец, но тава не попречи на прекрасното настроение, с което се появиха облечените в народни носии мъже, начело на които вървяха музикантите. Околността се огласи от плътните мъжки гласове и не след дълго нагазиха във водите на река Тунджа. Песните продължиха и ето, че свещенника свърли кръста във водите на реката. Смелчагата, който пръв хвана кръста го даде на най-малкия участник. Мъжкото хоро продължи около час и дори след като излязоха от водата, продължиха песните оркестъра не спря да свири с огромно удоволствие. Това събитие не беше отразено от медиите, но според мен беше по-истинско и по автентично, отколкото показното хоро с десетки знамена в центъра на Калофер. По-важното е, че традицията е жива и с всяка година привлича все повече зрители тук в Калофер на Йордановден!

Ето и моите снимки от това незабравимо преживяване!

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Мъжкото хоро в Калофер 2013

Обичаят "Рогач" в село Оборище

кукериОбичаят “РОГАЧОВ ДЕН” се празнува на Месно заговяване по християнския календар. На този ден младежите правят - рогач (името му идва от елените - рогачи). Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини. 

Рогача се носи от 10-12 младежи. Около него играят цигани и дервиши - хора (основно мъже), които са облечени в животински кожи и го пазят. Всичко това символизира, че свършват дългите зимни нощи, земята се пробужда за обработване, гонене на злите духове.  Кукерската група „Рогач” от село Оборище се включи в тазгодишното издание на Международният фест на маскарадните игри „Сурва” в Перник и заслужено спечелиха златен медал. 45-те самодейци се пребориха със сериозната конкуренция и впечатлиха журито с атрактивната си игра, която им донесе и заветния приз.

В групата, съставена само от мъже, всеки от кукерите е представлявал различен персонаж. Най – малкият участник е едва 4-годишен, а най – възрастният – на 84 години. Той е двигателят на кукерите в Оборище, но към него се присъединяват все повече млади хора. 

кукери кукери кукери

Днес на площада в село Оборище беше доста оживено. Всички бяха дошли да видят представянето на участниците от местната самодейна група, която представи обичаят "Рогач". Участниците бяха на възраст от 4 до над 80 години.

Най-старият участник всъщност е инициатор за възтановяването на тази стара местна традиция. Покрай него са се запалили и останалите членове, които с ентусиазъм са изработили автентичните кукерски маски. Бай Драгул с камшик въртеше специфичния пумпал, наречен шиштрабан.

кукери

След спечелен проект за закупуване на звънци и изработване на кукерските маски от местното читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, което е основен пазител на традициите, свързани с ритуала всички видяха как старата традиция оживя и в зарадва с пъстротата си всички зрители. Те видяха пищните кукерски маски на участниците, кола с волове, атрактивна двуметрова жетварка, задължителната мечка, орачи, сеячи, жетварка, булка, младоженец, поп, шафери и циганки представляващи атрактивната сватбена процесия.

кукери

Ето и още снимките от събитието: http://www.stefanovaart.com/gallery/index.php/rogach

Рогоч в село Оборище

Около връх Перелик

Хижа ПереликХижа Перелик е най-високата хижа в Родопите. Може да се стигне не само пеща, но и с кола и да се разгледа красивата природа около нея. Тъй като до връх Перелик не може да се стигне поради военното поделение, което се намира там, решихме да си направим една разходка около хижата. диви орхидеиЗа окло 3 часа се разходихме по полянките и възвишенията около хижата. В началото на месец юни на някои места тук си имаше още остатъци от сняг и минзухари. Голямата поляна около хижата беше осеяна с горска чемерика - Veratrum lobelianum Bernh. Тя е силно отровна билка, която намира приложение като противопаразитно средство. Полянките наоколо бяха постлани с диви орхидеи в жълти и лилави цветове. На по-високите места до останките от зимния сняг имаше все още и лилави мивзухари. По пътя нагоре минахме край една беседка, която беше направена с помощта на дървени клони с различна форма.  Впечатлихме се от оригиналната идея и изпълнението й.
Под връх Перелик на 2 188 метра надморска височина на едно от най-красивите места в Родопите всяка година се провежда Международен етно-джаз фестивал “JULY JAZZ Smolyan”. Ето я и прочутата стара 150 годишна къща на върха, където се правежда събитието. Мястото е наистина „Космическо”! Гледките наокола са впечатляващи. От някъде се появиха и стадо коне, които придадоха още по-неповторима красота на това място. Пред къщата, която е възстановена само с природни материали има няколко огнища, където се палят огньовете по време на джаз фестивала.
Гледката от високо винаги кара човек да се чувства волен и свободен и го зарежда с енергия. В далечината се виждаше град Смолян и село Гела.
Местните хора разказват, че Гела била жена, чийто единствен синпо време на турското робство бил взет за еничарин. След като станал на 20 годинисе върнал със заповед да потурчи своите съселяни. Майка муго срещнала и го познала по един белег, коато запомнила от раждането. Тя заедно със свещеника го молели да не помохамеданчва родното си място, но той бил непреклонен. Майката и свещеника преклонили глава, за да са изкупителна жертва. Тогава той ги посякъл, но село Гела останало християнско и до днешни дни. Околните села – Широка лъка, Солниците, Стикъл, Стойките, Върбово също са с преобладаващо православно население. Наоколо има много параклиси.

Типичните родопски огромни поляни, застлани със зелен килим ни съпътстваха по време на цялата разходка. Ходейки по меката трева ти се струва, че стъпваш по скъп персийски килим. Някъде в ниското чухме ромона на малко планинско поточе, което извираше от остатъците сняг в края на поляната. Походихме по снега и поехме по обратния път към хижата. 

Ето една малка част от снимките, които направих по време на разходката около връх Перелик:

ЧЕМЕРИКАконе в Родопите

хижа Переликсело Геладиви орхидеиполяната пред хижа Пелерик

 

Остров Корфу - зелената перла на Гърция

остров КорфуВ края на месец септември едно пътуване до Гърция ме накара да напиша този пътепис, или по-точно фотопис за този красив остров. Тръгваме от храм - паметник Александър Невски в 19:00 часа! Във фотографския час София беше обляна с красива вълшебна светлина и ме накара да изкарам фотоапарата и докато чакахме да пристигнат всички и да запълнят местата в автобуса направих няколко снимки на все по-чистата и все по-красивата ни столица!

София София, Александър Невски

Очаква ни дълъг нощен преход и след обичайното проверяване и настаняване по местата автобуса потегля към границата. След студеното и дъждовно лято в България надеждата ни беше да случим на слънце в Гърция. Пристигнахме на границата около полунощ и след като стигнахме магистралата за Игуменица се приготвихме за сън. Кой както може и кой както успее да поспи ще е от полза. На зазоряване сме в Игуменица. На кея ни чакаше ферибот, но имаше около 2 часа до часа за тръгване. Абе то фотографско сърце не трае - ето и малко снимки от Игуменица. 

Игуменица

 Игуменица

С изгрева на слънцето потегли и ферибота. Имахме почти два часа време до Корфу и се разходихме по всички палуби. Морето беше спокойно, без обичайните вълни. Поснимах приближаващите и отминаващите островчета. В далечината започнаха да се виждат бреговете на Корфу. Имаше мараня и се усещаше високата влажност на въздуха. 

Ето, че наближаваме острова и сякаш от булото на маранята изплува крепостта - всъщност първата от двете крепости на острова. 

Корфу ни послещна със слънце, синьо и чисто море, много оживено крайбрежие, осеяно с кораби, яхти, лодки, големи круизни кораби и много туристи, въпреки края на сезона. Температурите бяха точно такива, каквито ни се искаше да бъдат - около 30 градуса, но високата влажност на въздуха беше непоносима за хора, живели само на континента! От Корфу тръгваха и пристигаха плавателни съдове и самолети от цял свят. На летището на острова в най-оживените моменти и в разгара на сезона излитат и кацат по около 100 самолета!

Седиш си в кафенето, пиеш си кафето или бирата и гледаш излитащите и кацащите самолети на една от най-късите и тесни писти в света!

остров Корфу - пистатаНастанихме се в хотела, който се намираше в Gouvia - едно от най-близките населени места до най-големия град на острова гр. Корфу. Gouvia e само на 8 км от гр. Корфу и се оказа, че има и градски автобуси до полунощ до и от столицата на острова. Govia имала най-хубавия плаж на острова - така ни каза местната екскурзоводка! Не бяхме очаровани от плажа - пясък нямаше, само дребни разноцветни камъчета. Без да си платиш за шезлонг около 4 - 5 евро май няма как да лежиш на плажа върху тези камъни и да се печеш. Щом това е най-хубавия плаж - какви ли са останалите???

Хотелът не беше от най-луксозните, но за тази цена - няма как да искаме по-добър. В стаите имаше климатици, но ако искаш да ползваш такава екстра, трябва да си доплатиш! Точно като в Гърция! Не успяха да ни изненадат - бяхме се настроили за такива ЕКСТРИ!

Ето го и хотела!

   и плажа, който беше зад самия хотел!

Първият ден мина в доспиване от нощния преход и вечерта се разходихме из старата крепост на столицата на острова - град Корфу, която беше добре осветена и входа беше безплатен за нощните посетители. Качихме се на крепостта и оттам се виждаха красивите светлини на града. Горе на самата крепост имаше доста туристи, които също като нас искаха да погледнат от високо към осветения град. Имаше и работещо заведение, което беше пълно с нощни посетители. 

През следващите два дни посетихме едни от най-забележителните места на острова:

Палеокастрица

Kerkyra

Основните цветове на къщите в Гърция са синьо и бяло, но на остров Корфу не е така. Цветовете са в топлите нюанси на жълто, оранжево, червено и светло кафяво. Тази цветна палитра също напомня за венецианското присъствие по тези места. 

С площ от 588 кв. км и население около 40 000 души, бреговете на Корфу се мият от топлите ласки на Йонийско море и безкрайния лазур на Адриатика. Източното му крайбрежие граничи с Албания, а на юг зад хоризонта са островите Левкас и Итака, родното място на Одисей. Според легендата Посейдон се влюбил в красивата нимфа Керкира. Откраднал я и я отвел на непознатия остров. В изблик на нежни чувства дал името й на това парче земя. Корфу всъщност е свободен превод на италианско-венецианската версия Корифо - град на върховете. Това дошло от наличието на двойка планини около залива на главния град.

В период от 350 г. доста завоеватели са се опитвали да завладеят острова - от спартанците до император Октавиан. Съдбата на малките народи е да имат велики покровители. И на Корфу като нас са били под чуждо управление. Ама под това на Венеция! Именно поради тази причина се сдобили с опера, театър и много други културни придобивки? През 400-те "венециански" години островът отблъснал 4 обсади на турския флот. Решителна се оказала изумителната ефективност на построената от венецианците крайбрежна крепост, която съществува и до днес. Тя устояла на всички атаки и спасила живота на всички скрили се зад дебелите й стени.

Така Корфу останал единствената гръцка територия, незавладяна от турците. Спирането на османското нашествие било причина Корфу да се  превърне в бастион на западната цивилизация. През XIX в. островът сменил няколко собственици, като в годините около Кримската война руснаците са владяли острова заедно с турците. По време на Първата световна война българската и австрийската армия така насмели сръбските си противници, че единственото спасение за тях било да се скрият на Корфу. И имало голяма вероятност да стъпим и ние на острова, но се оказало, че за пореден път сме в лоша компания. По времето на втората световна война и фашистите са били за кратко на острова. Едва след 14.10.1944 година островът получава свободата си. 

Въпреки, че този малък къс земя, който се намира между 3 морета - Ийнийско, Адриатическо и Средиземно да е бил владян от най-различни завоеватели, сякаш всеки е допринасял по малко за неговото сегашно състояние. Най-зеленият остров на Гърция. Да - наистина е зелен - има над 3 милиона маслинови дръвчета! Но като казвам дръвчета не разбирайте фиданки. Маслиновото дърво живее средно 500 години. Освен маслините, които са навсякъде има и много вековни кипариси, които стърчат като огромни свещи над маслиновите гори. По времето на англичаните са внесени и много растения, които не се срещат на други места в Гърция.

Друго интересно растение е кумкуатът. Той е екзотичен деликатесен плод и се среща само на острова. Плодът е оранжев плътен, месест, сладък с фин цитрусов аромат. В северната част на острова има над 6000 дръвчета. Корфу е единственото място в света, където произвеждат ликьор "Кумкуат". Родината на тези вечнозелени храстовидни дървета с миниатюрни плодове от рода на цитрусовите е Китай, затова често ги наричат китайски мандарини.

От Старосел до Бяло камъне и обратно

Тракийски култов център с. СтароселГрупа ентусиасти решихме да си направим двудневен поход до туристическия комплес Бяло камъне посред зима, независимо от прогнозите за лошо време, превалявания от дъжд, сняг и т. н.
Запасихме се с по един дъждобран, събрахме най-необходимото в раниците и потеглихме сутринта на 21.01.2012г. Автобусчето ни закара до с. Старосел

На края на селото в посока към планината са разположени множество могили, където има намерени различни находки от древността. Намереното позволя на откривателя на най-значителните находки проф. Георги Китов да определи района като Тракийски култов център „Старосел“.

С раници на гръб поехме по пътя към могилите. Времето ни посрещна със слаб снеговалеж. Снежнките се сипеха тихо и започна да понатрупва снежна покривка. Първото място, което посетихме беше могилата с колоните край Старосел.
tourists
Могилата е наречена „Хоризонт” на името на европейската фондация “STICHTING HORIZON”, с чиито средства са проведени разкопките през 2002г. Местните хора я знаят като Недкова могила. Тя се намира в местността "Орешака" край Старосел. Под ръководството но Д-р Георги Китов е открит грандиозен тракийски храм с височина 20 метра с колонада от 5-4 век преди Христа. Той е бил изграден в готова вече могила, част от насипа на която е отнет за построяването на храма. След това правоъгълното помещение е било затрупано, като е оставена да се вижда само предната част с колонадата с 6 лицеви и 2 странични колони в ранен дорийски стил. Подобен храм в тракийските земи не е бил откриван до този момент. На входа на храма долу в основата на стълбището е имало два лъва, археолозите откриват само три от лапите им. Останалото е станало жертва на иманяри. Храмът с колоните

В средата на IV век преди Христа в храма е бил погребан обожествен тракийски владетел, с което той се е превърнал в мавзолей. Заедно с царя е положен и неговия кон. Храмът е елемент от тракийския култов център Старосел. В съседната могила е имало също храм, върху основите на който е изграден параклисът Св. Спас. Наоколо е имало манастирски комплекс, унищожен през 40-те години на XX век. С това се регистрира една показателна и рядко срещана приемственост в почитането на мястото и района като свещени от тракийско време, през Римсата епоха, Средновековието, Възраждането и чак до наши дни. орнаменти от могилата Вълчи зъб
В някои книги тази могила е наречена "Вълчи зъб". Името й идва от формата на орнаментите от най-долния ред на профилираната украса на антовия капител (корниз). Тракийската могила "Вълчи зъб" е доминиращият център на могилен некропол, състоящ се от 4 могили. В една от съседните могили е открито погребение на тракийски жрец с тимпани - музикални инструменти, свързани с почитта към Великата Богиня, основно божество на древните траки. Стените на вътрешното помещение са от бял варовик, таванът е направен като каменен гредоред от сиво-черен гранит, а на места по стените с червена боя е очертана линия. За древните траки бялото, червеното и черното са свещени цветове, които смесени образуват цвета орфнинос.

Този цвят е свързан с идеята за безсмъртието на посветените орфици, в които са вярвали древните траки.

Входът на могилата е насочен на югоизток, тъй като това е посоката, в която Богът Слънце започва своя ход, за да възтържествува в зенита. Редица следи свидетелствуват за дългогодишното използване на култовата сграда като място за отдаване на почит и извършване на ритуали от посветените траки.

украса на стините на могилата

Вътрешната камера е била открита от археолозите запълнена с почва. В нея не са открити никакви кости - нито човешки, нито животински. Много е вероятно култовият градеж да е използван като светилище, а не като място за погребване. В могилния насип и в зоната пред самия вход са открити над 20 ритуални ями. В тях са намерени фрагменти от съдове, което говори, че е извършвано ритуално изливане на течности - вино, вода, мляко, мед.

В насипа на могилата на североизток от храма в овална яма са открити останките от жертвоприносен бик. Бикът е свещено животно за древните траки, тъй като е възприеман за символ-образ на Сина на Великата Богиня и Богът Слънце - Огън. Традицията за жертване на бик е запазена и в българската народна култура при извършване на общоселски курбан.

Могила "Вълчи зъб" със своята уникална архитектура и богата символика е място, където древните ни предци са отдавали почит на Божественото и са изповядвали своята вяра в Безсмъртието.

Продължаваме по пътя към втората могила от комплекса. Край нас се редуват красиви гледки, които един фотограф не може да отмине безпричастно!
winter

winter
Ето я и втората могила, която е запазила до наши дни Тракийски култов храм от V-IV век преди Христа.

„Четиньова могила” е крила години наред тайната си, докато през 2000г. Траколожката експедиция за могилни проучвания не откриват нейната тайна. Оградата е с дължина от впечатляващите 241м. и височина 3 метра.

 Тракийски култов храм с. Старосел

Четиньова могила

Влизаме вътре да разгледаме храма. Доста по-голям по размери от първия.

Според д-р Китов в храма е погребан обожествен тракийски владетел, може би самият Ситалк. За изграждането на храма са били употребени около 4000 големи дялани блока. Състои се от 2 помещения - правоъгълно и кръгло с куполен покрив, като кръговото помещение е с диаметър от 5,3 метра и е най-голямото в България. А целият храм е най-величественият, открит до сега в тракийските земи. Резултатите от досегашните проучвания говорят за това, че този район около с. Старосел е бил важен култов център на тракийското племе одриси през късно-желязната епоха.
Тракийска могила край с. Старосел
Такова богатство на находки струпани на едно толкова малко място няма никъде в България. Определено районът на Старосел е бил доста гъсто населен и е бил средище на богато трайкийско царство. Комплексът е съпоставим само с гробници на владетели като например Дарий I (522-486 г.пр. Хр.). Най-ранният тракийски владетел, на който би могла да принадлежи гробницата е Ситалк (около 448? – 424 г.пр. Хр.). Той всъщност e най-могъщият цар на Одриското царство. В района около Старосел и съседните села има още десетина могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Комплексът в с. Старосел е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Храмът в Четиньова могила

Според д-р Китов именно този храм е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове и владетели. Този, чиито останки са открити в Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр. Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано околоочевидно свещена скала. В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм. В нея са били подредени вещите на вожда - пълен комплект въоръжение /наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели, на които са запазени дървените тела, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти. Сред мнагата други находки се отличава сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна Тракия. Златният пръстен - печат е с фигура на конник, пробождощ с копието си глиган.

Кръглото помещение в храма

Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон. Сред останалите предмети се открояват - стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на войн с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението и комплект сребърни украси за главата на кон. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви. 

Друго интересно място около Старосел е светилищния район Каменица. Разположен е на изток от храма. Представлява скален масив, заобиколен от скални групи, по които има множество жертвени ями или басейни за пречистване, оформени улеи и други форми, които предполагат сакралното възприемане на този район в древността. Под една от скалите има малка ниска и сводеста пещера със западно изложение. Скалните групи са разпръснати, но на доста от тях се наблюдават жертвени ями и басейни, подобно на други свещени тракийски участъци, които вероятно са били използвани за възливане, тъй като на някои места се виждат улеите, по които следва да протичат принасяните течности. Някои от скалните басейни са пълни с вода, което предполага и пречистващото им използване. По някои от скалите има следи от ямки, където вероятно са закрепвани дървени конструкции, които може би са били със сакрален характер.

Скалните ямки и улеи, изработени от човешка ръка са типични за древните тракийски светилища и обредност. Именно това поставя свещените места в района на Старосел в дълбока древност, вероятно I хилядолетие пр. н.е.Из цялата местност по билата, където се срещат скални струпвания се наблюдават скални басейни и улеи, което от своя страна свързва храма в Старосел със скалния масив в основата му откъм северозападния край със седемте жертвени ями. Интересна е и ориентация на олтарните ями. Те имат изглед към храма в Четиньова могила, което предполага, че храмът е построен именно там с цел да е част от извършваните обреди.

И така – запознахме се с историята на този богат на находки от миналото край и още веднъж се уверихме колко тайни крие земята ни.

Спускаме се към пътя, който ще ни отведе до туристическия комплекс „Бяло камъне”. Снегът беше спрял и гледката към Средногорските възвишения стана по-добра.

winter02

winter
Само след няколко завоя ни посрещат „Средногорските Милки”. Не бяха лилави, но пък позираха прекрасно, непомръдвайки от местата си като истински фотомоделки!


BG – 16 160032 явно си падаше по скъпата фотографска техника и не помръдна от мястото си, докато не й направих подобаващ портрет с име, номер и т. н.

Взехме си довиждане със стадото крави и продължихме по пътя. Чакаха ни близо 10 км. по пътя с леко изкачване нагоре към комплекса. След малко се появи замръзналият язовир Раковица.  Язовирът се ползва за спортен риболов. В него могат да се ловят различни рибни видове, сред които шаран, каракуда, сом, пъстърва. Бреговете на язовир “Раковица” предлагат прекрасни възможности за семейни пикници или разходки с приятели. На туристите се предлага и  водно колело.

язовир Раковица
Изведнъж се появи следващата изненада: Лека кола тегли каруца и кон след нея!

Настана веселба и всеки продължи с усмивка по пътя!
Красива е Средна гора в зимната си премяна.

winter01

Изчакваме да се събере групата и умолените от ходенето утоляват жаждата – кой с каквото има в раницата.

Ето и най-младата участничка в похода - лъчезарната Михаела.

И доста по-възрастните от нея се движат с усмивка на уста по белия път в снижната гора. Михаела

Срещнахме няколко кончета с техните стопани, които ни пожелаха лек път нагоре към комплекса.
horses in the snow
От широколистна, гората започна да преминава все повече към иглолистна.
Winter

winter
Появи се и лек вятър, който караше високите борове да танцуват. Не напразно поетът е казал „Гора зашуми, вятър повее ...” Наистина преди да усетим вятъра чувахме шума на гората. Бяло камъне

Ето ги и последните завои и най-после сме в туристическия комплекс „Бяло камъне”. 

Комплексът е разположен в полите на Същинска Средна гора под връх Чевира - 1445м. и връх Алексица - 1530м. Намира се на 9км. северозападно от внушителния тракийски комплекс в с. Старосел. Той е оазис на спокойствие и приятна атмосфера през всички сезони на годината.

Разполага с луксозни едноетажни и двуетажни вили, хотелска част и бунгала. Ресторантът е с 200 места и голляма открита тераса. Има конферентна зала с 80 места, барбекю, открит басейн, сауна и джакузи. Туристическият комплекс има конна база с ездитни коне и понита за децата, собствен язовир зарибен с шаран, щука и пъстърва, ловно стопанство, футболно и волейболно игрище, детски кът и еко пътеки.

На разположение на гостите е 12 местен Hummer. Комплексът разполага с екип от аниматори, организирват се пейнтбол игри и екскурзии до могилата в с. Старосел. Има и екип от аниматори, организирват се пейнтбол игри и екскурзии до култовия комплекс в с. Старосел.

Посрещнаха ни с топъл чай и топли стаи! Преоблякохме се и се събрахме в ресторанта, където не мина без песни, танци, кръшни хора и веселба! Певците в групата се изявиха, като ни впечатлиха с репертоара си.

Сутринта ни очакваше невероятната гледка на изгрева! Небето се беше запалило и светеше с топли красиви цветове. Успяха да го видят и да му се насладят само най-ранабудните. Цветовете бяха невероятно красиви, топли и сякаш не усещаш студа при тази прекрасна гледка.

sunrise

Виждаха се огрените от слънцето върхове на Родопите и равното тракийско поле, та даже и тепетата на Пловдив в далечината стърчаха над градския смог.
Sunrise
Готови сме за обратния път. Ето ги и кончетата, които се отглеждат в комплекса, и които можете да пояздите, ако посетите това красиво място и ако разбира се имате смелост за такова приключение. Има и малки понита и още много други животни в мини зоокъта на комплекса.
horses
Надолу е по-лесно и по спорно ходенето. Отново срещахме нашите приятели от вчера, които пак ни пожелаха лек път.



След два часа и половина спускане стигнахме до винарната на с. Старосел. Тук на едно място се намират хотел, ресторант, винарна изба и производствените помещения, където се прави хубавота староселско вино и ракия.

Чистотата, модерната технология на производство и контрол на процеса ни впечатлиха след като разгледахме производствения комплекс.
производство на вино
Винарната изба също е подредена като за изложба!
Винарна
Купихме си по бутилка вино и превъзходна Староселска ракия и доволни от видяното и преживяното сме готови да започнем новата работна седмица с добра чувство и хубави спомени!

Ракия Старосел
А снимките и този фотопътепис ще ни връщат винаги обратно към преживяното и видяното.

Отново край язовир Въча

язовир ВъчаЕто че отново съм на това красиво място - язовир Въча рано сутринта при кратка почивка по време на пътуване из Родопите. Отбихме се за по едно кафе в хотелски комплекс Чилинтира и разбира се не пропуснах да направя тези красиви снимки докато си пиех кафето в градината на ресторантчето. Хотелският комплекс е направен в стар стил, като в непосредствена близост до него е изграден и малък параклис. Изобщо параклисите из Родопите през последните 2 десетилетия никнат като гъби след дъжд. Красиво направен и изографисан с голям метален кръст, който стои като пазител на Християнската вяра по тези земи.

Не ти се става от това място, защото гледката към язовира е наистина впечатляваща.
Ето и снимките, които направих! Полюбувайте им се и вие и ако имате път насам поспрете и се насладете на спокойствието и тишината. А ако решите да отседнете в хотела, телефоните за резервация са: 0899 974 145 и 0899 974 147

плаващи къщи по ВъчаПлаващите къщички по Въча

язовир Въчаязовир Въча

Няколко кадъра и от хотелския комплекс Чилингира

Хотел Чилингира - ресторант - градинаЧилингира - кръста на параклиса

Параклисът край хотел ЧилингираПараклисът от вътрекръста на параклисакръста

Панагюрски колонии - един малък рай в сърцето на Средна гора

Панагюрски колонии - езеротоЗа първи път в местността, която е на 15 км. от град Панагюрище е организиран детски лагер (колония) още през 1907 г.  От там идва и името на селището - Панагюрски колонии. Едно място, където преди повече от 100 години са построени първите вилички. Отначало то е било със статут на курортно селище и тук по времето на социализма са построени много пионерски лагери. Идваха всяко лято деца от цялата страна за да почиват на това красиво място. Имаше и няколко почивни станции. Боровите и широколистните гори наоколо, цветята и билките, покриващи като цветен килим поляните и надморската височина, която е над 1000 м. правят въздуха много полезен за хора с белодробни заболявания. След откриване на медното находище рудник Медет са построени и няколко работнически блокчета, където живеят работници, дошли от цялата страна за да участват в изграждането на един от най-големите открити рудници за добив на мед. След изчерпване възможностите и спиране работата на рудник Медет селцето отново се превръща в курортно средище. Вилният курорт е един от най-големите в цялата страна с над 150 вили. Старите вилички, които са построени през тридесетте години на миналия век са на големи разстояния Панагюрски колонии - езеротоедна от друга и типично не са оградени, за разлика от новостроящите се палати сега, които се ограждат с огради още преди да започне строежа дори. Новобогаташите са си заградили всички прилежащи до вилата поляни и по този начин селището ще се превърне в поредната бетонирана българска красота! С всяка година все повече и повече намаляват полянките, на които никнат вила след вила, ограда след ограда..... Поляните с билки и диви цветя се заменят с райграс и хибридни цветни видове.
съсън,Pulsatilla Pratensis На това място се срещат диворастящи цветя като съсън, диви орхидеи и др., които са защитени видове. Ако застрояването на селището продължи с тези темпове и по този начин след години със сигурност тук няма да ги има защитените видове разстения. Благоприятното съчетание между надморската височина (1 050 м - нивото на преобладаващата ниска облачност) и южната експозиция на климатичния курорт Панагюрски колонии допринася за йонизация на въздуха от 1 200 до 1 500 йони в 1 см3 (леки положителни и отрицателни), която има лечебен ефект. Панагюрски колонии
В центъра на селцето има езеро, което се зарибява всяка година от местната рибарска дружинка и през лятото може да се лови риба - шаран, каракуда, червеноперка, щука и др. През зимата гледките са отново впечатляващи! Снежната покривка понякога достига до над 1,5 метра и гледката на превитите от снега брезички и борове и впечатляваща. На един от склоновете има малка ски писта, която привлича любителите на ските.
Снимките, които съм направила на това място са хиляди, но няма как да покажа всички на сайта. Ето само някои от тях, които бих искала да споделя с читателите, за да придобият представа от това красиво място.

Панагюрски колонии

 Панагюрски колонии

Панагюрски колонии

Панагюрски колонии

Панагюрски колонии - езерото

Панагюрски колонии

Още много зимни кадри може да разгледате в галерията от снимки - Зимна приказка

Освен на чудните гледки наоколо един фотограф не може да отмине без да снима красивите госки горска съсънкацветя, разнообразните пъстри пеперуди, водни кончета, калинки и всякакви други дребосъчета. Още от ранна пролет се събуждат за живот жълтите и лилавите минзухари, нежния синчец, кукурякът и след това съсънката, която с нежните си феерични листенца е толкова пухкава, че хората са я нарекли - котенце. Латинското й име е Pulsatilla Pratensis - защитен вид, който се среща в изобилие на точервено мухоморкава място по южните поляни, които са огрени цял ден от слънцето. Срещат се много билки като бял равнец, жълт кантарион, бъз, мащерка и др. Разнообразието от гъби, които растат в околностите също е голямо - срещат се майска гъба, челядинка, печурка, сърнела, пачи крак, брезова манатарка, горска манатарка, масловка, коралка, булка гъба и много други. Има и доста отровни видове гъби като червената мухоморка, която пък за сметка на това е много красива. По поляните около селището растат диви ягоди, малини, къпини и боровинки. Есента тук е също много красива - смесените гори се обагрят в жълто, червено и кафяво и придават неповторим колорит на околността.

Есен на Панагюрски колонииЕсен на Панагюрски колонииСамотното дърво на Слънчева поляна Езерото

Булка гъбаЧервена мухоморкаВодно кончежълт мензухар

На около час и половина път от Панагюрски колонии се намира връх Братия 1519м. надморска височина, от чието било се откриват красиви гледки и погледът ти стига чак до Стара планина. При ясно време се виждат Панагюрище, Златица и Пирдоп. Има маркирана пътека до върха и до хижа Братия, където може да се преспи. Хижата представлява масивна триетажна сграда - водоснабдена и електрифицирана.
Съседни туристически обекти:

Телефоните на които може да се свържете с хижаря са 0888 621 297, 087 989 4708

Приказните утрини на язовир Широка поляна

язовир Широка полянаРодопа планина е скрила в пазвите си много красиви кътчета. Едно от тях е язовир Широка поляна. Може би най-сниманото място в България и най-фотогеничното. Да, тук наистина има магия. Тя се появява рано сутрин и с воала си покрива водната повърхност. Едва прозират далечните брегове през гъстата мъгла. С разсъмването тази тънка и лека феерия постепенно изчезва и се сменя от първите слънчеви снопове лъчи, които при докосването на водата сякаш с магичиска пръчка изгонват стелещите се мъгли и пред наблюдателя се открива прекрасната гледка под пелената, която само за няколко минути мистериозно изчезва. Бреговете на язовира не са стръмни и за язовир Широка полянаразлика от останалите големи български язовири той има не една, а няколко стени, които са малки и събират водите на няколко малки рекички и горски поточета. Надморската височина е 1540 метра, а площта му е 20 кв. км. Язовир Широка поляна е част от системата на Баташкия водносилов път, който е изграден от язовирите Батак, Малък Беглик, Голям Беглик (Васил Коларов), Тошков чарк, Широка поляна и Доспат. Около язовира има черен горски път, който е осеян с много дукпи и премеждия и обикала целия язовир. След преминаване на 3 малки язовирни стени се стига до местността Кавал тепе, където се намира вилно селище Романтика. Вилното селище се състои от 15 двуетажни вили. Интериорът им е изцяло от дърво. Първият етаж е оформен като просторен хол с камина и мека мебел, а на втория са спалните помещения. Всяка вила разполага с телевизор и кабелна телевизия, баня с язовир Широка полянадуш-кабина, вътрешен телефон, СОТ, пожароизвестяване, прибори за хранене, барбекю. От хола се излиза на просторна веранда с изглед към езерото. Четири от вилите са с две спални помещения, а останалите единадесет – с три. Къщите са удобни за настаняване на 4-7 гости.
След още малко разходка пеша по брега на язовира се стига до потопената къща, която в миналото язовир Широка полянае била ловна резиденция на цар Борис. По бреговете на язовира расте бял бор, смърч и ела. През лятото тук идват много рибари, които за голямо съжаление все още не са се научили да си отнасят боклука с тях след като си тръгнат. Такава красота да тъне в толкова боклуци – това е български патент!!! По бреговете на язовира има почивни станции, вили и бунгала. 

Ако искате да видите и да снимате магията на това място трябва да станете много рано сутрин преди изгрева на слънцето!
Ето и моите снимки в Портфолиото  ми от язовир Широка поляна!

язовир Широка поляна - галерия от снимки 

Равногор - зеленото сърце на Родопите

РавногорМалкото селце Равногор се намира на 1362м надморска височина в Баташкия дял на Северозападните Родопи, върху земите на древните траки. Около селото се намират множество тракийски могили, които доказват това. Районът е едит от най-екологично чистите в България и голяма част от земите му попадат в Натура 2000. Турците не са могли да потурчат местното население и до сега 100% от около 700-те жители са християни. Непосредствено над селото се издига връх Света Неделя. Гледката, която се открива е невероятна. При ясно време се вижда като на длан Тракийската низина и Балкана.Родопите
Първата ми среща с Равногор беше през лятото на 2011г. В края на месец юни по време на празника на селото, който е около Петровден пристигнахме с група фотографи да поснимаме и да се поразходим из крадсивите Родопи.
Времето беше прекрасно за снимки – мъгли, облаци, синьо небе и ентусиазирана колоритна група от фотографи! Потеглихме сутринта към Бекови скали. Някои се возиха на каручката, а останалите поехме по пътя тагоре към скалите. От двете страни се стелеха мъгли, през които от време на време надничаше слънцето. Стигнахме до картофените ниви, където работните стопани копаеха и някои ни позираха за снимки. Следващата спирка беше параклисът „Свети Илия”.
И отново нагоре към скалите. Гледката от там беше невероятна! Вижда се поречието на река Въча и язовир Въча с плаващите къщички по него! Направихме снимки, въпреки маранята, която беше забулила хълмовете. При ясно време от тук се вижда един от най-красивите дялове на Родопите - Чернатица с върховете Модър и Персенк.

Втората ми среща с това красиво кътче се случи преди няколко дни, като поводът беше отново фотографкски пленер.

В Пазарджик и Брацигово имаше само жарко слънце и крайпътни цъфнали минзухари, които ясно показваха, че пролетта вече е дошла. Изкачвайки се нагоре по пътя към Равногор започна да се появява тук-там снежец, който се увеличаваше по време на изкачването и докато стигнем селото край нас си имаше вече сериозна снежна покривка. Хотел Панорама отново ни приюти гостоприемно. Настанихме се и виждайки осеяното с перести облаци небе тръгнахме на фотолов! По пътя покрай мандрата и нагоре край нас се сменяха прекрасни гледки. Снимахме може би последния сняг за тази дълга зима. Той беше започнал да се топи и по пътя се сткичаха потоци от вода. Някои изкачиха бързо крайпътните хълмчета, за да направят прекрасни панорамни снимки на селцето. Други снимаха папарашки залегналите в снега колеги-фотографи! Слънцето се показа зад облаците и озари с лъчите си криволичещото поточе, което се виеше край пътя. 

Небето беше сякаш от коприна, която леко и феерично го покриваше. Синьо-бяла необятна красота!
Зимни гледки край РавногорПрибрахме се поуморени и поизмокрени в хотела. Точно след прибирането ни настъпи мигът на залеза, който тук на това място май винаги е толкова красив! Невероятна феерия от топли цветове оцвети красивите перести облаци, които образуваха прекрасни ветрила в небето.

Залезно край Равногор
Вечерта ни гостуваха равногорските баби, които се бяха пременили в местните носии – танцуваха, пяха, разказваха ни весели истории и ние поиграхме с тях.
На следващия ден решихме да пробваме дали можем да стигнем през снега до Червената скала и до Бекови скали. Разделихме се на две групи. Аз реших да отида до Червената скала, защото не бях ходила там. Снегът беше започнал да се топи и ходенето по него се оказа доста трудна задача, особено за по-тежките! Път нямаше, пътека сащо – само в далечината се виждаше фигура на човек, който явно имаше същата цел като нас. Движехме се затъвайки до колене в снега, падахме, ставахме и след около час време стигнахме до скалите. Човекът преди нас се оказа местен дядо, който беше решил да си направи разходка след дългата зима. Гледката наистина си заслужаваше ходенето. Пред нас се виждаше част от язовир Въча и Родопските върхове. Направихме снимки и потеглихме отново по обратния път към селото. На връщане май винаги пътт ти се струва по-кратък. Бяхме уморени и мокри, но доволни от видяното и заснетото.

Ето една малка галерия със снимки от това красиво място!

Зима край РавногорЗима край Равногор

с. РавногорХотел Панорама

Разходка около село Безден

Село Безден се намира в Западна България в община Костинброд - Софийска област. Близостта му до столицата го правят предпочитано място за закупуване на парцел или вила от софиянци. Намира се на около 31 км от София и на 9 км от гр. Сливница Край селото извира река Блато. Околностите на Безден имат характерен карстров релеф и няколко се намират няколко карстови извора. Техните води се събират в езеро или язовир Бистрица, край който има беседки и място за отдих. Язовирчето е зарибено с толстолоп, шаран и други видове риба. На брега има малко ресторантче и места за спортен риболов. Ако не успеете да си уловите сами риба - може да си купите! В селото са се обособили две дилни зони с парцели от по 1 дка и така, заедно с виладжиите тук населението, особено през лятото се удвоява. Някои си живеят целогодишно тук и си пътуват до работните места всеки ден. Тези красиви места с карстови извори са част от Натура 2000 - по-точно част от карстовия комплекс "Драгоманско блато" - влажна зона с международно значение! Комплексът е разположен в административните граници на област София и попада в границите на три общини: община Драгоман, Сливница и Костинброд. Включва едни от последните опазени в България карстови блата, като е единствен за България и рядък за Балканския полуостров. Карстовият комплекс се простира 20 км южно от планината Чепън, която е част от Западна Стара планина. Най-високата точка на комплекса е връх риболов край язовир Бистрица„Петров кръст”, с 1206 м н.в. Това е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната. Влажната зона попада изцяло в границите на защитена зона (Натура 2000 място) “Драгоман”, с код BG0000322, за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и частично в защитена зона “Раяновци”, с код BG0002001, за опазване на дивите птици. Влажната зона е местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове. В комплекса са описани 256 вида птици, представляващи 61% от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. Комплексът е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение.

Разходихме се привечер край селцето за да направя снимки, а някои си опитаха късмета с риболова.

Ето и моите кадри от околностите на село Безден.

язовир Бистрица край село Безден карстови извори край село Безден карстови извори край с. Безден  
  край Безден 

карстовите извори около село Безден

 
 край язовир Бистрица с. Безден  край язовир Бистрица с. Безден язовир Бистрица край село Безден  
 язовир Бистрица край село Безден язовир Бистрица село Безден  Природните съкровища на Безден  
       

източник: http://balkani.org/

Родопски есенни багри

язовир Цанков камъкОтново е есен и отново съм в Родопите. Този път времето не беше с мен. Пътувайки към Девин започна леко да ръми и облаците покриха бързо небето. От двата края на панорамния път се редуваха обагрени в топлите есенни цветове гори, поляни, селца. Есента през последните няколко години е много кратка и ако я изпуснеш, трябва да я чакаш още цяла година. Няма как да пропусна родопската есен и ето че тя беше дошла в пълната си сила. Очите не могат да се откъснат от този цветен килим застлал планината от горе до долу. Невероятни цветове от жълто до кафяво, преминавайки през всички нюанси на оранжевото и червеното. Дори само листата да погледнеш и в тях ще откриеш есенната палитра.
язовир Цанков камъкВземам апарата и статива и не пропускам нито една отбивка около язовир „Цанков камък”! язовир Цанков камъкБреговете му са много стръмни и няма как да снимам от нивото на водата, затова пък пътят е осеян с отбивки на които можеш да отдъхнеш, да се насладиш на красотата около теб и отново да продължиш по пътя си. Нивото на водата е доста високо в сравнение с това на язовир „Въча”. Направих стотина снимки от Девин до тунела в посока село Михалково и трябваше да се връщам, защото започна да вали доста силно. На следващата сутрин облаците отново бяха покрили цялото небе и ръмеше леко, но бях решила да отида до стената, за да снимам там. Долу в ниското течеше река Въча. Ако имаше поне още малко светлина цветовете на есенната гора щяха да бъдат още по-ярки и по-красиви. Въпреки мрачното и дъждовно време снимките от тази разходка не са за изхвърляне!

есен в Родопите

язовир Цанков камъкязовир Цанков камъкязовир Цанков камъкязовир Цанков камъкесен в Родопитеесен в Родопитеесен в Родопитеязовир Цанков камък - стената
Продължих надолу към язовир "Въча" и пиейки ароматно кафе в хотел-ресторант „Чилингира” направих още няколко снимки на красивите извивки на язовира с плаващите къщички.  

язовир Въчаязовир Въчаязовир Въчаязовир Въчаязовир Въчаязовир Въчаесен в Родопитеесен в Родопите

Родопски пътеки

РодопитеРодопите – великата българска планина, която пази толкова красота в себе си! Езерата, горите, природата, селцата и махалите – всичко тук е автентично и уникално. Сякаш времето е спряло своя ход. Какво по-хубаво от това в непоносимите летни жеги да се пренесеш за няколко дни в сърцето на Родопа планина. Ако това приключение е с група от над 30 фотографи, то тогава купона е пълен! Събра ни организираният фотопленер „Родопски пътеки” от фотоклуб Осмо изкуство   Местата за пленера свършиха само 2-3 дена след неговото обявяване. Не липсваха кандидати за фотографски приключения на височина над 1400 м в красивата планина. Маршрута беше с. Мугла, хижа Ледницата, връх Чаева чука, с. Върбово, с. Чамла,  хижа Чаирски езера. Този маршрут е по трудно достъпни места, които с лек автомобил няма как да се видят. Затова основното средство за предвижване по време на пленера бяха десетина джипа, с които направихме над 100 км преход. Изживяването по време на офроуд приключението беше доста екстремно и запомнящо се. Искахме за четири дена да видим колкото може повече места и всеки се стремеше да запечата с фотоапарата красотата, която беше навсякъде около нас.
с МуглаМугла се намира на 26 км северозападно от град Смолян и е разположено по поречието на Тенесдере (Мугленска река) на около 1400м надмолска височина в подножието на рида Мурсалица в Западните Родопи. В близост до селото се намира обявеният през 1986г. природен резерват „Казаните”, който има 161 ха вековни гори от бук, ела, черен бор и смърч. В местността Казан дере има каскада от водопади, които са впечатляваща гледка през пролетта, когато са пълноводни. През 1981 година населението на село Мугла е било 1002 жители, а сега има около 200 жители през лятото и около 100 през зимата. село МуглаЧесто селото остава затрупано от големите снегове за доста дълго време през зимата. Местните жители ни разказаха, че селото е горено и изграждано отново три пъти. Името на селото идва от мъгла или от могила. В деня, в който пристигнахме - 2 август хората на селото праднуваха своя местен хилядолетен обичай "Среде лято", който е свързан с редица езически гадания и ритуали Празника започва още на първи август със събирането на горски цветя и билки, които се оставят цяла нощ на открито а на сутринта на втори август се извършват така наречените ''гадания по китката'' за здраве берекет и плодородие. Според поверията този ден е средата на лятото, след него слънцето започва да отслабва и започва да отстъпва път на есента. За местните жители на селото това са единствените дни от лятото през които те си дават почивка..
Девствената природа, величествената борова гора, огромните, осеяни с цветя поляни те карат да се чувстваш прекрасно! Гледката от връх Чаева чука до който се изкачихме през втория ден от пленера беше неповторима. Тъмно синьо небе, осеяно с бели облачКазан дереета покриваха планината. Направихме няколко общи снимки на всички участници в пленера горе на билото на върха. Името му едва от чая, който расте наоколо. Оказа се, че това е мурсалски чай, който през последните няколко години стана много популярен. Някои от жителите на Мугла си го отглеждат и в дворовете и градините. Цената на една китка от няколко стръка е с цена 2,50 – 3,00 лева. Високата му цена е накарала доста хора да го берат и сушат, но местните жители се опасянат, че с всяка година чаят все повече намалява на това място, защото много от туристите го скубят с корените. На около 30 минути път от края на село Мугла се намира природен резерват "Казаните", или както местните жители го наричат - Казанджи дере. Рано сутринта реших да се разходя до това място и да направя няколко снимки. Природен резерват Казаните край село МуглаЕдин от шофьорите на джиповете, които ни возиха по време на пленера - Миро и жена му Надя ми показаха свои снимки от това място, с което събудиха фотографската ми страдст и ето, че рано сутринта потеглих с фотографската техтика по тясната пътечка. Всично наокала беше обрасло с подбел, който беше събрал в големите си листа толкова роса, че станах мокра само няколко минути след като тръгнах по пътечката. Но какво от това! Фотографията изисква жертви, за да направиш впечатляващи снимки! Ето ги и първите вадаскоци, снимам набързо и продължавам да се изкачвам нагоре по дерето. Не след дълго стигам до каскадата от водопади, които са издълбали с течение на времето дупки в скалата, които наподобяват казани. Местните жители в големите горещини идват тук да се къпят в "казаните". Водата беще малко вследствие на голямата суша тази година, но мястото си заслужаваше раннота ставане и газенето из росата.

Цветовете на Родопа
По високите Родопски пътеки всичко е интересно и спиращо дъха. Телефоните тук нямат обхват, няма Интернет и други цивилизационни достижения, но това също е част от приключението. Селските къщи са със спретнати китни дворове, шосето, по което се стига от Смолян до Мугла е тясно и осеяно с дупки и все няма пари да се оправи пътя. Природата е дала всичко в изобилие и в този район преди години е кипял живот, но сега с всяка изминала година все повече се обезрюдяват селцата. Има и такива, като село сило ВърбовоЧамла, наречено, „кралство“ Чамла, които са без нито един жител. Подобна участ очаква и село Върбово. Сгушено в прегръдките село Върбонона планината, с каменни къщи, чиито покриви са от каменни плочи (тикли), с все още обитаеми само няколко къщи не след дълго ще се превърне в поредното обезлюдено село в този район. Хората се изселват, защото няма как да се предвижват до домовете си. Не е достатъчно да се строят само магистрали. Всеки човек е важен и всеки има нужда от достъп до мястото до което живее. Забравената България – може би това е точното име на тези опустели селца. лято в Родопите
Следващата дестинация беше хижа Ледницата - Намира се в местността Соватя. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 72 места с етажни санитарни възли и умивални. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Пихме по чаша кафе, разходихме се из околностите на хижата и срещнахме овчарят бай Димитър, който водеше стадото на паша. Фотографите го заобиколиха веднага и за няколко минути му направиха стотици снимки! Потеглихме за село Върбово. Снимахме запустелите къщи и дворове в селото, кръста на камбанарията в църквата и запустелите дворове и ниви наоколо. Върнахме се в Мугла по асфолтовия път през Широка лъка и Смолян! Никой не искаше да се връща по пътя през който дойдохме, защото офроуда ни дойде малко в повече!
Чаирски езераНа следващия ден рано сутринта трябваше да потеглим отново с джиповете към хижа Чаирски езера http://www.chairi.com/. Но за наша изненада прекия път, или по-скоро горска пътека, по която трябваше да минем беше препречена от камион със сено, което трябваше да бъде разтоварено. Някои колежки пжмжгнохо в разтоварването, за да може да се освободи пътя, но това така и не се случи, защото кавионът не можа да се завърти така, че да потегли по стръмния път надоле. Нямахме друг избор, освен да минем по по-дългия маршрут. Но за сметка на това, видяхме повече красиви места. Отново край нас се редуваха китни поляни, запустели ниви, пасящи стада от овце, крави и коне! Спирахме на всяко красиво за снимане място, та дори и кръшни хора завихме на една ог поляните по пътя. Някои снимаха дори клипове с кръшните фотографски хора! Чаирски езераЕто го и първото езеро. Спираме за снимки и продължаваме нагоре към хижата. След кратко време я виждаме пред нас. Голяма постройка, която разлолага със слънчеви колектори, голяма просторна столова, чисти и добре поддържани стаи. Сградата разполага със 70 места, разпределени в стаи с по 5,6 и 8 дървени двуетажни легла, както и с едно голямо спално помещение с 22 легла. Новоизградени и добре подържани баня и тоалетни има на етажа. На партерния етаж е разположена просторна и светла столова, в която по предварителна заявка на всеки турист или група може да бъде сервирана разнообразна храна. Сградата е електрифицирана с агрегат.
Туристическата  база е в непосредствена близост до защитената местност Чаирски езера – район, известен с естествено образували се свлачищни езера, ливади и вековни смърчови гори. Намира се на 1400 м.н.в. в Западните Родопи. Пъстри ливади, езера и необятни иглолистни гори – това е околността наоколо. Едно от най-чистите места в България. Следва обяд в столовата и разходка до чаирските езера. В близост до туристическата база са разположени три от езерата, а четвъртото – Синьото езеро - е на 15 мин, заобиколено от стара гора.
Вечерта някои снимаха залеза, а после и красивото звездно небе! Нощната фотография е едно предизвикателство за всеки запален фотограф. По-напредналите даваха съвети на начинаещите и ето, че с няколко първи опита запечатахме движението на земята около остта й с експонация около 10 – 30 минути. Накои имаха щастието да снимат и падащи „звезди”. В началото на месец амгуст това е често наблюдавано явление. Ежегодно от 23 юли до 20 август настъпва период, когато Земята преминава през парчета и прах на кометата Суифт-Тутъл (Swift-Tuttle, 109P). Частиците прах, откъснали се от ядрото на кометата, попадат в земната атмосфера и изгарят в нея. От Земята това изглежда като грандиозен звездопад. Метеоритите влизат в орбитата на нашата планета на височина от 100 до 120 км, а изгарят само след няколко десетки части от секундата. Ето и моята снимка на една падаща частица от Космоса!

Звездното небе над Чаирски езераНякои фотографи бяха до късно през нощта около огъня, а други заспаха рано, за да стават сутринта да снимат изгрева.
След сутрешното кафе и снимки потеглихме обратно към Мугла. Минахме по прекия път, който вече беше проходим и срещнахме стадо коне, които не можехме да пропуснем. Снимахме ги и след много кратък преход отново сме в хотела в с. Мугла. Разменихме телефони и визитки и потеглихме към нажежената до код оранжево Цивилизация. Искаше ни се да поостанем още по тези прохладни девствени места, но всеки трябваше от понеделник да гони задачите, или те него!:) 

Родопски гледки край хижа Ледницата

Словакия - Банска Щявница

Банска Щявница - СловакияБанска Щявница, или - както местните я наричат - Štiavnica е древен миньорски град, който някога е бил толкова богат на сребро и злато, че сега се носят интересни легенди, има удивителни места и културното наследство. Той е като една омагьосана перла в сърцето на околните планини. В този град винаги е имало нещо необичайно, нещо необикновено, и все още има и в момента. Стени, изпълнени със странни истории, мини със забравени тайни, красиви хълмове със спомените на бивши величия. Решихме сами да се очароваме от невероятните малки улички и бяхме изумени от богатството на културното, техническо и художествено наследство на това малко градче, което наброява около 10 000 жители. Поради историческата си стойност, градът и околностите му са обявени от ЮНЕСКО за обект на световното културно и природно наследство на 11 декември 1993 година. Ето и някои от красивите места в този красив град! 

Банска Щявница - Новият замъкThe New Castle - Новият замък е построен в периода 1564-1571, като ключов момент (укрепена кула) от защитната система на града в рамките на минните момент от защитната система в града в рамките на минните градове в Централна Словакия срещу турците. Стражът в кулата свири редово с тръбата и обозначава сигурното положение на града на всеки четвърт час - и това дава представа за традицията, или така наречения "жив часовник". Освен изложбата на Минния музей тук мажу дя су види иекспозиция за анти-турските битки в Словакия. Посетителите се радват на красива панорамна гледка към историческия град.

The Calvary в Банска Štiavnica е уникален комплекс от барок, сакрална архитектура и природен пейзаж. Построена е на стръмен склон от инициативата на йезуитския свещеник Francis Perger в средата на 18 -ти век. Това е най-големият комплекс от палаклиси, които са свързани с пътища, църкви, украсени с релефи, скулптури и стенописи в открита местност в Централна Европа. Комплексът Тhe Calvary е използван за място за  поклонение до комунистическия режим, през 1950. Той е пренебрегван през следващите десетилетия 

Банска Щявница - Словакияи е претърпял сериозни щети. Въпреки това, в последните няколко години започна реконструкция, благодарение на безброй ентусиасти. Впечатляващият със своята площ комплекс, предлагащ красиви забележителности, остава отворен за обществеността. Информационният център в долната църква предлага малка изложба, както и сувенири, които подкрепят приходите за реконструкция.


The Old Castle - Старият замъкПървата църква в града, издигната в началото на 13 -ти век като романска базилика и ремонтирана в готически стил, накрая се превръща в средата на 16 -ти век в крепост на града срещу набезите на турците. Настоящият му вид отразява всички тези промени. Замъкът разполага с няколко експозиции на минния музей на Словакия включително глинена тръба и ковашка работилница, затвор и кула за мъчения, бивша костницата (т.нар Karner , кръгъл бастион, (който се смята, че е най-старата постройка в града), рицарска зала, гравьор, и тук може да се видят  оригиналните все още съществуващите резбовани дървени статуи на Голгота от параклисите.   По време на летния сезон тук се провеждат концерти, театрални представления, панаири и културни мероприятия

Църквата "Св. Богородица Успение Богородично" - От местните жители е била наричана "Немската Църква" или "Parish църква", защото тя се е използвала, за да служи основно за германското благородство. Създаден като романска базилика от три храма посветен на Св. Никола, тя се използва като част от доминиканския манастир от първата трета на 13 -ти век. След пожара през 1808, той преминава през основна реконструкция. 

Банска Щявница - Ботаническата градинаБотаническата градина има райски озеленен двор с исторически сгради на минната академия и академията за горите, създадена тук през 1762 г. като първия университет на инженеринг в света. От първата половина на 19 -ти век, местни и екзотични растения са били засадени и изучавани там като доставката на дървен материал е от жизненоважно значение за минната промишленост. Най-зрелищните растения са секвои и кедри. Нео-ренесансови сгради в стил на минното дело и факултети по горско стопанство от 19 -ти/ 0 -ти век се намират във внушителна сграда, съдържаща модерна химическа лаборатория. Днес средните професионални училища са локализирани тук.

Кметството
Сградата на кметството се намира в часовниковата кула, която е едно от 7-те чудеса на Банска Štiavnica - часовника, на който малката стрелка показва минутите, а голямата часа. Самата сграда датира от 15 -ти век. Настоящият й облик, обаче, е от 18. A малък параклис, посветен на Св. Анна е бил прикрепен към западната стена, където сега има скулптура на Богородица.

Ето и една галерия от снимки, които направих в това красиво малко градче - Банска Щявница
Банска Щявница - Словакия

Словакия - замъка Бойнице

Замъкът Бойнице в СловакияОтдавна се каня да напиша фотопътепис за посещението на замъка Бойнице в Словакия, но все не остава време! Ето че най-после стигнах и до папката със снимки от това красиво място! С група приятели - фотографи си начертахме маршрут от България до Полша и обратно, като пътят на отиване и връщане трябваше да е различен. Така на връщане от Полша минахме през красивите Татри, като посетихме солната мина Величка, Банска Щявница и Бойнице. Вървеше ни на празници навсякъде. В Полша празнуваха деня на конституцията и всички бяха решили да посетят замъка в Краков точно когато и ние бяхме там, а в Бойнице празнуваха някакъв местен празник и имаши безплатен ден за влизане в замъка.
Опашката от хора беше километрична, но ние не се отказахме! Да отидеш до Рим и да не видиш папата - няма как да се случи за ентусиазирана група фотографи! Чакайки на изгарящото слънце наснимахме част от минаващите покрай нас деца, младоженци и красиви словачки! замъкът Бойнице в СловакияСлед повече от 6 часа чакане най-после стигнахме до входната порта! Бяхме едни от последните, които пуснаха в замъка и имахме късмет, защото чакащите след нас изобщо не успяха да влезнат. Всяка група от туристи се посрещаше от двама екскурзоводи, като единият се движаше пред групата, а другият след последния човек от групата. Това е най-посещаваният замък в Словакия и има защо. Пренесохме се в минали векове и се потопихме в лукса на богатите.  Словакия е една от най-гъсто населените със замъци европейска страна. Разпръснати по нейните хълмове те си остават най-впечатляващата забележителност. Замъкът в Бойнице е парла в короната! Особено впечатляваща е залата със златния таван, която в днешни дни се използва за сватбени тържества и други празнични събития. Таванът е изработен от позлатена дърворезба и е един от най-красивите тавани в света! Стените на залата са украсени с най-ценните картини на замъка.

Замъкът Бойнице в Словакия

Колонната зала (Column's Hall) е възстановена в нео-готически стил от последния благороден собственик на замъка Bojnice: брои Ján František Pálfi. Той изгражда красивото сводесто пространство, украсено с две статуи, които са изработени от бял мрамор.

замъкът БойницеЕто и малко исторически данни: Bojnice (на унгарски: Bajmóc, на немски: Weinitz) е исторически град в централна Словакия в горното течение на река Нитра, в близост до град Prievidza. Той има население от 4983 (2005 г.). Bojnice е най-известен със своите туристически атракции: най-старата зоологическа градина в Словакия, най-посещаваният замък, и един от най-старите спа градове в Словакия. Градът се намира под замъка Bojnice, който е построен върху травертинова скала с естествена пещера. Замъкът се появява в много международни филми и е добре известен с международния фестивал на призраците, който се провежда там всяка годинаТой първоначално е бил дървен замък, направен от по-старо укрепление. Постепенно замъкът се изгражда от камък, като той е собственост на семейството Познан през 13 век.

През 1489 крал Матей Корвин дава замъка Бойнице на сина си Ян Корвин. След смъртта на цар Matej крепостта е била превзета от войските на Zapolsky, които го обитавали до 1526. 

Последният известен собственик на замъка е семейство Pálffy, граф Янош Ferenc Pálffy (1829-1908), прави сложна романтична реконструкция 1888-1910 и е създадл днешната красива имитация на френските замъци по долината на река Лоара. Той е бил архитект и графичен дизайнер. Използвайки художествения си вкус и любов, за събиране на произведения на изкуството преобразява замъка. Той е бил един от най-големите колекционери на антики, гоблени, рисунки, картини и скулптури на своето време. След неговата смърт и дълги кавги, неговите наследници продават много ценни произведения на изкуството от замъка. 

замъка Бойнице замъка Бойнице - златния таван   замъка Бойнице

След 1945 г., Чехословашкото правителството го конфискува и замъкът става седалище на няколко държавни институции. На 9 май 1950 г. огромен пожар избухва в замъка, но той е възстановен за сметка на правителството. След тази реконструкция замъкът е обявен за музей, специализиран в документацията и представянето на ерата на нео-архитектурните стилове, открити тук. 

Може да разгледате още снимки от замъка Бойнице

замъка Бойнице

Странджа - пролетна фоторазходка

Странджа пранинаНай-подходящото време да посетите Странджа е пролетта. Тогава можете да видите и усетите истинската й красота. Природен парк Странджа е най-голямата защитена местност в България. На това място са запазени уникалните единствени в Европа широколистни гори, характерни за Терциера (отпреди 1 милион години). Горите покриват над 80% от територията на парка. Срещат се дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб, като някои от тях са на възраст от над 500 години. Това е една девствена планина с кристално чисти реки, най-голямото разнообразие на земноводни влечуги в Европа, интересни видове птици –сойка, авлига, южен славей, коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици и неповторима флора. В резервата Витаново е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен, а в чистите води на река Мечи дол има балканска пъстърва.Източно католически храм Света Троица
Единствено на това място може да се насладите през месец май на цъфналата зеленика, която расте по поречието на Марина река и е символ на природен парк Странджа. Гледката на големите розови съцветия и жужащите около тях пчелички е неповторима.
Районът на Странджа е един от най-рядко населените в България. В малкото останали селца постоянно живеещите жители се броят на пръсти. Тук сякаш времето е спряло своя ход. Първата ни спирка беше град Малко Търново, който се намира само на 7 км от границата ни с Турция и на 56км южно от гр. Царево. Единственият град в Странджа планина. Населението му е около 3000 жители.
Разходихме се из уличките на градчето, разгледахме забележителностите – църквата "Успение Богородично", източно католическия храм "Света Троиц" и историческия музей.
Потеглихме към село Бръшлян, където трябва да преспим. Селото е архитектурен резерват с около 60 местни жители. Намира се на 14 км северозападно от Малко Търново. Старото му име е Сърмашик, коеСтара къща от с. Бръшлянто означава брашлян на турски език. То е сгушено в малка котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В селцето се намират няколко 200 годишни къщи, обявени за паметници на културата, стара църква с реставрирано килийно училище, селскостопански музей на открито и етнографска сбирка. В местността Гогово, която се намира недалеч от селото растат дивите странджански орхидеи. За тях научих малко преди да тръгнем на туристическия поход в Странджа от моя колега Спас Узунов, който е работил 5 години в природен парк Странджа. Беше ми интересно на живо да видя тези красиви орхидеи.
Настанихме се по местните къщи, които са къщи за гости и там ни очакваха гостоприемните стопани. Оставихме багажа, срещнахме се с туристическия водач и потеглихме към мястото с орхидеите. Не след дълго започнасме да ги откриваме по полянките в горите. Малки нежни и красиви цветя, които са обагрени с различни краски – бяло, жълто розово, виолетово...

Странджански диви орхидеиСтранджанска дива орхидеяСтранджанска дива орхидеяСтранджанска дива орхидея
Следващия преход е до местността Пропада, където се намира тракийски могилен некропол от римската епоха. Той се сТракийска куполна гробницаъстои от над 40 могили. Открити са два вида могилни съоръжения – „циста” или обикновен гроб, вкопан в земята, облицован с каменни плочи и засипан с пръст. Вторите са четири различни по архитектура и време на строеж гробници. Едната е тракийска куполна гробница от V-III век преди Христа, други две са римски от II-IV век и четвъртата е римска сводеста гробница, градена от камък и тухли.

Вечерта опитахме странджанските местни гозби, поиграхме хорце и се повеселихме в частната механа на една от къщите за гости. На сутринта ни чакаше преход до село Стоилово. Станахме рано и потеглихме през странджанските гори по горските пътеки към Стоилово. След преход от около два часа видяхме къщите на селцето, накацали върху билото над долините на реките Велека и Мечи дол. Счита се, че Стоилово е едно от най-старите селища в Странджа. В околностите на селото има тракийски могилни некрополи и остатъци от металургична дейност. В селото е имало много майстори кошничари, защото в този район около трите реки е растяла леска, но сега е останал само един дядо, който прави кошници.
Следващия преход е до водопада Докузак, който се намира в защитена местност Докузак, обхващаща красив карстов район от 5 хектара.

водопада Докузакводопада ДокузакДокузакводопада Докузак

В този район има естествено находище на кримски чай. Правят се опити за изкуственото му размножаване с цел да се възстанови разпространението му в този район.
Направихме снимки на водопада, обядвахме край него и потеглихме обратно към с. Бръшлян.
На следващия ден пътувайки към Малко Търново се отбихме към поречието на Марина река, за да видим цъфналата вече зеленика. Все още не беше разцъфтяля мясово, но успяхме да видим и снимаме няколко красими розови съцветия, които бяха на по-слънчевите места. В края на месец май и началото на юни разцъфналата зеленика по поречието на реката е нещо впечатляващо. Заслужава си да се види!!!
зелениказелениказелениказеленика

 

Хърватия

Хърватия - Плитвишките езераХърватия ме плени със своите красиви планини, с кристалните си езера, с уникалното си Далматинско крайбрежие и с многовековните си градове с богата култура и неповторими забележителности. Дубровник, включен в списъка на ЮНЕСКО, Сплит с Диоклециановият дворец, Задар - с изцяло запазения средновековен град - крепост, Загреб - наречен „Малката Виена” с бароковите си дворци и площади - това е само началото на дългия списък на историческите забележителности в Хърватия. Не успяхме да разгледаме всички забележителности, защото разполагахме с ограничено време, но и от малкото места, които посетихме останах силно впечатлена!

Маршрута на автобуса минаваше по Адриатическото крайбрежие, което се простира на 1 700 км.

гр. РиекаПърва спирка – гр. Риека. Според мен близостта на Хърватия с цивилизованите държави е оставила своя отпечатък. Все едно се намираш в някое китно италианско градче. Разходихме се около час време из центъра  на града, поснимахме и продължихме покрай бреговете на Адриатическо море. Ето ги островите Крък, Раб и Паг, Велебитския залив.

Следващата спирка е река Крка. Водопади, рибки, дървени мостчета, туристи от целия свят и неповторима атмосфера! Направили са го хората така, че да пристигат туристите тук, за да се насладят на тази красота. Хвърляхме стотинки във водата, за да се върнем отново на това райско място.гр. Шибеник, Катедралата "Свети Якоб"

Вечерта пристигнахме в гр. Шибеник. Малко спокойно и красиво градче, кацнало на брега на красивото адриатическо море, запазило всички свои исторически забележителности. Тесни улички, наподобяващи италианските, друг свят и други хора с дуга култура! Почти до полунощ се разхождахме по крайбрежния булевард, по който бяха накацали скъпи яхти, малки корабчета и лодки. Луната ни се усмихваше закачливо. гр. ШибеникНа сутринта разгледахме катедралата „Свети Якоб”, която е под закрилата на UNESCO, защото е една от най-красивите катедрали в Хърватия. Изградена е от мрамор и камък и се намера в центъра на голям площад.

Следваща спирка – гр. Сплит - най-големият морски град на Хърватска, известен със запазените от римско време останки на двореца на Диоклециан. Градът е разположен на полуостров на Адриатика.

Последната спирка беше Националния парк Плитвички езера - един магичен свят от гърмящи водопади, каскади от тюркоазени езера и подземни пещери, заобиколени от гъсти гори. Паркът е включен в списъка на UNESCO. Организирани са множество туристически маршрути, пътуване с корабче по големите езера и с електрическо влакче по пътя. 

Хърватия, Плитвишки езера,Карстът е резултатът от комбинацията на определени видове скали, най-често варовик или доломит, с вода. Тези скали се разтварят във водата. С годините тя си проправя път през скалата и образува най-различни природни чудеса. Този вид образувания са познати като „карстова топография” и представляват най-невероятните географски дестинации в света.

Повечето от скалната маса на Балканския полуостров се състои от варовик, който се е натрупвал през вековете. В райони с изобилие от потоци, реки и богата растителност варовикът е образувал истински райски кътчета.

Плитвишките езера в Хърватия са серия от 16 планински езера, които са се образували именно благодарение на този феномен. Травертинът е специален вид варовик, които се отлага от води, богати на калциев карбонат по повърхността на мъх, създава живи бариери, които образуват серии от езера и водопади. В продължение на хиляди години водата е отмивала варовикът от дъното, докато в същото време травертинът е образувал прегради, които растат с по 1 см на година. Резултатът е вечно променящ се и растящ природен феномен. Целият регион е национален парк и езерата са една от основните атракции на островната част от Хърватска. 

Разгледайте галерията със снимки - Хъватия

Хърватия, Плитвишки езера,

Цветовете на Рила - есен в сърцето на планината

Есента с нейните неповторими багри не може да бъде пропусната от запалените фотографи. През изминалите няколко години снимах есенните Родопи, но тази есен реших да сменя маршрута и така попаднах сред участниците в поредния фотопленер, организиран от фотоклуб „Осмо изкуство” под мотото "ЦВЕТОВЕТЕ НА РИЛА – ЕСЕН В СЪРЦЕТО НА ПЛАНИНАТА". Мястото, където трябваше да снимаме беше непознато за мен и затова реших да се включа в мероприятието. Природен парк „Рилски манастир” се намира в сърцето на Рила и е най-красивата част от планината. С вековни гори, високи планински хребети, буйни поточета, реки и езера с кристално чиста вода. По-голямата част от парк “Рилски манастир”  е собственост на българската православна църква. Паркът е с площ 25253,2 ха, и  е един от най-големите природни паркове в България. Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на сега Национален парк «Рила», а като отделна защитена територия е обособен през 2000 г. По различни проекти през последните няколко години на територията му е създаден национален център за професионално обучение на специалисти и мениджъри в защитените територии. Изградени са и продължава работата по изграждането на различни екопътеки. Информационният посетителски център на парка е на 16 км от гр. Рила по посока Рилски манастир и впечатлява с добре подредената експозиция, нагледни и печатни материали. 

Цветовете на Рила

В петък (19.10.2012) потеглихме за Рила. По пътя към хотел „Горски кът” имаше няколко спирки за снимане, защото есента беше нашарила гората с невероятни цветове. Пристигнахме по обяд, настанихме се по стаите и се органицзирахме за първия преход, който беше по поречието на Илийна река. С три джипа поехме нагоре по реката и след около 20 минути пристигнахме на голяма поляна, от която се отриваше прекрасна гледка към Рилските върхове. Имахме един час за снимке и всеки започна да издирва обекти и гледки. Все още есенното обагряне на гората не беше в пълната си сила. Преобладаваше жълтия цвят, но липсваше огненото червоно оцветяване на листата. Може би трябваше да дойдем след една седмица, но човек може ли да предвиди всичко. Въпреки това и въпреки безоблачното небе успяхме да направим по някой хубав кадър. Някои залягаха над гъбките, други фокусираха върху паяжините по жълтите есенни листа, трети композираха пейзажи и така неусетно мина часа, даден за снимане. Имаше и закъснели, които трябваше да чакаме и да подканяме с клаксоните да идват до джип

овете, с които трябваще да се връщаме обратно. Докато чакахме закъснелите се появиха няколко облачета по небето и успях да снимам рилските върхове гарнирани с по-красиво небе. Вечерта имаше презентация в информационния център. Почетен участник в този пейзажен пленер беше авторът на много обикновени и инфрачервени панорами, основателя на страницата http://www.gigapano.eu, гост фотографът от Полша - Марек Чарнецки и фотографът-пейзажист Тодор Янков. При откриването на семинара Камен Гълъбов, експерт гори в ПП "Рилски манастир" разказа за парка и неговата история и видово разнообразие. Слайдшоу презентацията - "Нейно Величество Природата - уникалният  Художник, чийто творби заснемаме ..." – с лектор Тодор Янков ф.х. изобилстваше с доста хумор, който непрекъснато съпътства този прекрасен човек, обичащ с цялото си сърце природата! На вечерята в ресторанта решихме една група да снима рано сутринта изгрева на Кирилова поляна, а останалите да се погрижат за скарата и за обяда сред природата. В събота сутринта всечки бяхме на линия, въоръжени с фотоапарати, стативи, обективи и др. и чакахме във фоайето бай Тодор! След дълго чакане от повече от половин час решихме да тръгваме сами, за да не изпуснем изгрева. Потеглихме по пътя за поляната и там посрещнахме изгрева. Слънцето постепенно докосваше с лъчите си високите рилски върхове и те започнаха да се оцветяват в жълто-оранжев цвят. След като светлината стана достатъчна за снимане и на гората около поляната се разходихме по поречието на реката и пробвахме снимането на вода при различни скорости, филтри, ексронации и т. н. Минаването по хлъзгавите камъни със статив, фотоапарат и раница в ръка изобщо не е лесна работа, но гледките си заслужаваха риска да се поизмокрим малко. Гората беше осеяна с гъби, някои познати, други съвършино непознати за мен. Изкарах макро обектива и направих няколко хубави снимки на гъбките. Ето че пристигна и останалата група, която беше осигурила месо за скарата. Купонът около огъня беше съпътстван и със снимки, разбира се. Някои снимаха скарата, други гласяха една малка красива принцеса – дъщеря на колегата – фотограф Асен и сътвориха искински шедьоври с малката красавица. Който си е портретист се изяви, пейзажистите гледахме и се учехме от майсторите. С нас беше и майстора на портрети Генчо Петков, а от него има какво да се научи!
След обяда решихме да снимаме Рилския манастир от високо, но трябваше да намерим подходящо място, от където да има видимост. Бай Тодор ни обясни от къде може да направим такава снимка и привечер поехме обратно към манастира. Намирането на поляната, до която трябваше да стигнем, се оказа тлудна работа. Бродихме из висока коприва, търсихме брод през реката и накрая решихме да попитаме някой местен как да минем от другия край на реката. Оказа се, че си има път и голям каменен мост!!! Поляната се намира на един стръмен склон и изкачването до нея не беше лесно, но успяхме да стигнем навреме преди слънцето да е залязло. Трябваше да снимамаме в контражур. Кубетата на манастира бяха прекрасно осветени от залязващото слънце. Направихме по няколко снимки и се върнахме до моста, за да успеем да направим и няколко кадъра с водоскоците по реката. Останалите колеги бяха изчакали да се стъмни и да запалят осветлението на манастира, за да снимат в двора осветения манастир. Бяха направили страхотни нощни кадри!
Вечерта всеки предаде по няколко снимки и по време на презентацията Генчо Петков и Тодор Янков коментираха видяното. Коментарите бяха полезни за участниците във фотопленера. Имаше достатъчно качествени снимки, с които може да се организира изложба, каквото е и намерението на организаторите на пленера.

Широка лъка

Село Широка лъкаСело Широка лъка се е сгушило в сърцето на Родопите по двата бряга на Широколъшка река. В него могат да се видят къщи с автентична родопска архитектура като Згуровската, Учиковската и Григоровската. Освен тях почти всяка една къща е построена в стар стил, като е запазена местната възрожденска архитектура - с каменни основи, с високи каменни дувари, обикновено двуетажни с вътрешни дървени стълби. Покривите са направени от каменни плочи. Една от най – големите забележителности е местната църква „Успение на пресвета Св. Богородица“, построена през 1834г. Тя трябвало да бъде построена за 40дни. В построяването й са се включили мъже, жени, деца, баби и старци. Камъните за храма са били донасяне от местността Рупски камък, която е на около 2 км от мястото на църквата. С помощта на своята вяра и ентусиазъм жителите на Широка лъка успели да спазят срока и да построят църквата за 40дни. Тя е дълга 19 метра, широка – 12 м. И висока 8 м. Има 8 колони, като всяка е висока по 6 метра. Покривът е направен от тежки каменни плочи – тикли. Масивните врати са обковане с дебела желязна плоча. Оградата на храма е висока от 5 до 10метра и е дълга 120метра. Храмът е осветен през 1835г.

 село Широка лъкаЦърквата в с. Широка лъкацърквата "Успетие на пресвета Богородица"

Язовир Батак

язовир БатакЯзовир Батак. Всеки път съм край него по обедно време, отивайки или връщайки се от някъде. Все не можех да улуча подходящ за снимки момент. Била съм тук и лете и през есента и през пролетта, но за първи път ми се случи да мина покрай язовира през зимата на 15 и 16.12.2012. Ето че случих на небе с хубави облаци, през които от време на време надничаше слънцето и това ме накара до поостана повече около язовира. Издебнах няколко момента, за да направя най-после хубави кадри от това красиво място. Нямаше ги рибарите, почиващите, туристите и тишината обгръщаше цялата околност. Корабчетата и лодките също си почиваха от дългия летен сезон. Снегът не беше много, но беше обгърнал като с пухкава бяла пелена бреговете. Зелените борове и надничащата тук-там под снега трева, обагрена в оранжево и червено създаваше приказна палитра от цветове.

язовир Батакязовир Батакязовир Батакязовир Батакязовир Батакязовир Батак

Язовир Батак (1100м надморска височина) се захранва от река Мътница и е с обем 309 млн. м3. В близост до стената на язовира се намира летовище Дъното, а на западния бряг на язовира курорта Цигов чарк. Язовира е завирен през 1959 година на мястото на Баташкото блато. Островчето, което се намира от към западната му страна се нарича Голака. По бреговете на язовира през всички сезони могат да се срещнат рибари, защото тук се срещат толстолоп, шаран, сом, червеноперка, костур и кефал. Най-голямата дълбочина на язовира е около 34-36 метра. 

язовир Батакязовир Батакязовир Батакязовир Батак

Около язовира има няколко не много високи хълмчета, които се оглеждат във водите му и при тихо време се получава прекрасен огледален образ.

язовир Батак - отражения

Около язовира се намират и три от 17- те  биосферни резервати в България - Мантарица, Дупката и Купена

Ако сте планирали да посетите това място - има какво да видите!

Язовир Въча

понтони на язовир ВъчаЕдин от язовирите по поречието на р. Въча носи името на самата река. Предишното му име е Антон Иванов, или известен още като язовир „Антонивоновци”. Той е част от каскадата Доспат – Въча. Началото му е в края на село Михалково, а края – станция „Антонивановци”.

Язовир Въча е с най-високата стена в България – 144,5 м.

Бях разглеждала снимки от това място и един ранно септемврийски ден решихме да се поразходим из Родопите, като маршрута ни беше по поречието на река Въча. Искаше ми се да видя плаващите къщички, които бях виждала на много снимки от това място. Времето изобщо не беше за снимки – ръмеше ситен дъждец, светлина – почти никаква, оловни ниски облаци по небето.... Но фотографската страст умира последна!  Започнаха да се показват криволичещите завои на река Въча. Бреговете по цялото крайбрежие на реката са много стръмни и няма никаква видимост към коритото на реката. Само на няколко места по шосето има добри места за снимки! Пробвах се на всяко място да направя снимки, въпреки дъжда и неприятното време. След доста завои и спирания – пристигнахме до мястото с понтоните! Отбихме се по пътя, който слиза надолу към плаващите къщички, зца да ги снимам по-отблизо, но за наша изненада пътя беше затворен с бариера и огромно зло куче, което не ни позволи да влезем. Помолихме пазачите на частния имот да влезем, за да снимаме язовира и понтоните, но той не беше никак дружелюбно настроен към нас!

Поехме обратно и успях да направя някорко снимки отгоре от пътя.

Ето ги и снимките.

понтоните по язовир Въча

язовир Въча

 язовир Въча

язовир Въча

язовир Въчапонтоните на язовир ВъчаПрез горещитте летни дни тук е много прохпадно и приятно за почивка и риболов. Ако опитате късмета си, може да уловите някои от следните риби – шаран, костур, кефал, червеноперка, щука, сом, бабушка, бяла риба, каракуда, бял амур и др.

Край бреговете на язовира има почивни станции и хотели. Близо до това място се намира пещерата Дяволско гърло и Ягодинската пещера, така, че ако отидете до Въча, може да продължите към с. Ягодина и да разгледате и двете пещери.

Прочетете и фотопътеписа Отново край язовир Въча